Жената от леса [bg]

Дийн Харпър си имаше слабост и тя беше алкохолът, което не беше уникално за доковете. При това той бе значително по-дисциплиниран в навиците си от повечето хора. Два пъти месечно в петък вечер Дийн се отдаваше на гуляй, който продължаваше до неделя сутринта и междувременно можеше да подплаши и най-големия дявол в пъкъла. Благодарение на това беше влязъл в черния списък на всички сносни заведения в града, както и на някои недотам сносни. Трябва да се признае, че той се радваше на кратък златен период от около два часа в петък вечерта, докато още лющеше бири, преди да се превърне в застрашителния, намусен образ, който веднъж, в помрачението на особено тежко пиянство, се опита да се размаже с риболовно корабче в круизен лайнер. В едно такова състояние на духа Дийн неотдавна беше изтърсил пред Били нещо за някакъв си брикет в бара, малко преди пикапът му „да последва Хинденбург“[14], което Били не разбра, но допусна, че е свързано с пушек и пламъци.

- Нищо повече не мога да ти кажа, Били - добави Дийн, - твоят старец...

После настроението му изведнъж помръкна и той се зае да потроши една билярдна маса, а за Били остана да плати сметката и да размишлява над чутото.

Брикет, флагчетата на пикапа... ситуацията започваше да се прояснява. Някакъв си негър се беше обидил от естетическите виждания на Били и бе решил да изпепели неговата радост и гордост. Били не беше много на „ти“ с историята, но помнеше, че мнозина смели мъже са загинали за неговото право на свободно изразяване - което Били разбираше като право да обижда когото си поиска, - и жертвата на тези велики личности не трябваше да бъде напразна.