![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Входът на пещерата беше на пет крачки от него и му се стори по-широк отпреди. Пролуката, през която се бе промъкнал при слизането си, се бе увеличила и пред нея стоеше Рен — малка, изправена фигурка, невероятно смела: прицелваше се с последната си стрела в надвисналия над нея звяр.
Замаян от злобата на тези обладани от демона очи, Торак се върна за миг при баща си в нощта на нападението.
— Не! — изкрещя той.
Рен пусна стрелата. Мечката я отклони с едно перване на лапата. Но тъкмо когато се канеше да нападне плячката си, Вълк изскочи от сенките, обаче се хвърли към Рен, а не към мечката. С едно-единствено движение на мощните си челюсти откъсна торбичката от гарванова кожа от колана й, повали я на земята далеч от обсега на мечката и излетя от пещерата. Мечката побесня и заора земята на косъм разстояние от място то, където се бе намирало вълчето.
— Вълк! — извика Торак и се втурна напред.
С торбичката в уста, Вълк изчезна в мъглата. Мечката се извъртя с ужасяваща пъргавина и се понесе след него.
— Вълк! — отново извика момчето.
Мъглата ги погълна и на него му се стори, че празният склон му се присмива. Мечката беше изчезнала. Вълк — също.
Двадесет и първа глава
— Къде си? — проехтя отчаяният вой на Торак.
— Къде си? — отвърнаха хълмовете наоколо. Старата болка в гърдите се обади отново. Първо баща му, а сега и Вълк. Не и Вълк…
Рен примигваше невиждащо на входа на пещерата. — Защо го отвърза от каишката? — сърдито попита той.
Тя се олюля.
— Налагаше се. Трябваше да го освободя.
Торак започна да се оглежда наоколо с натежало сърце. — Какво търсиш? — попита Рен.
— Раницата си. Отивам да намеря Вълк.
— Недей, скоро ще се стъмни!
— Значи да стоим тук и да чакаме!
— Не! Ще съберем оръжията си, ще построим заслон и ще стъкнем огън. После ще чакаме. Ще чакаме Вълк да ни намери.
Торак понечи да отвърне, но се спря навреме. Едва сега забеляза, че Рен трепери. Имаше кървяща драскотина на бузата и синина колкото гълъбово яйце на едното око.
Обзе го срам. Тя се беше изправила срещу мечката. Дори бе имала смелостта да стреля в нея. А той й се бе развикал.
— Съжалявам — каза тихо. — Не исках… Права си. Не мога да го търся в Тъмното.
Рен се отпусна тежко върху един камък.
— Нямах представа какво ще е — промълви тя. — Никога не съм мислила, че ще бъде толкова… — Момичето запуши устата си с ръце.
Торак вдигна една стрела от земята. Беше счупена на две.
— Улучи ли я? — попита той.
— Не знам. И без това стрелите не могат да я повалят. — Рен поклати глава. — Уж искаше да убие мен, а после се втурна след Вълк. Защо?
Момчето захвърли счупената стрела.
— Има ли значение?
— Може би. — Тя го погледна. — Успя ли да вземеш каменния зъб?
Почти беше забравил за него. Докато пъхаше ръка в кожуха си, за да извади ръкавицата, му се прииска да го няма. Заради Нануак Вълк можеше да умре. Повече нямаше да го буди сутрин с близане, нямаше да лудуват заедно и да си играят на криеница… Торак захапа кокалчето на ръката си, за да се пребори със страха. Не можеше да загуби Вълк.
Рен взе ръкавицата и я заобръща между пръстите си.
— Имаме втората част на Нануак — рече тя замислено, — но загубихме първата. Защо Вълк я взе?
Торак излезе с усилие от унеса си. Нещо проблесна в паметта му.
— Помниш ли, когато намерих речните очи? — попита той. — Сякаш Вълк можеше да ги чуе… или да ги усети по някакъв начин.
Рен се намръщи.
— Искаш да кажеш, че… мечката също може?
— „Всички тези светещи, светещи души“ — промърмори той. — Това каза Скиталеца. Демоните мразят живите, мразят светещите им души.
— А щом душите на обикновените хора са толкова ярки — продължи думите му Рен, като стана и закрачи възбудено, — значи Нануак ще е направо ослепителен!
— Затова те е нападнала, защото речните очи бяха у теб…
— И затова Вълк грабна торбичката. Защото е знаел. Защото… — Тя спря да крачи и впери поглед в момчето, защото е искал да примами мечката и да я отдалечи от нас. О, Торак, той ни спаси живота!
Торак отиде до ръба на пътеката. Мъглата най-сетне се бе вдигнала и под него се ширна Гората. Простираше се далеч на запад. Какъв шанс имаше Вълк да се справи в този необятен свят, сам срещу мечката?