![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
— Не сме го разбрали! — изрече задъхано, с широко отворени, уплашени очи.
— Какво не сме разбрали?
— Скиталеца не каза, че това е каменно създание! Ние решихме така. Той само каза, че има каменна уста! — Тя го сграбчи за ръката и го задърпа нагоре по хълма.
Земята стана по-равна и пътеката свърши. Торак спря рязко сред разреждащата се мъгла. Щом видя какво има отпред, сърцето му се изпълни с боязън.
Над тях се извисяваше голяма скала, сива като буреносен облак. В подножието й, пазена от самотен тис, зееше тъмна дупка и сякаш крещеше мълчаливо — каменната уста!
— Не можем да влезем там — каза Рен.
— Ние… аз… трябва да вляза — отвърна Торак. — Това е каменната уста, за която говореше Скиталеца. Тук е намерил каменния нокът. Тук може да намеря и каменния зъб.
Отблизо входът на пещерата беше по-малък, отколкото му се бе сторил в началото: тъмен полукръг, стигащ до раменете му. Опря ръка в каменната устна и надзърна вътре.
— Внимавай — предупреди го Рен.
Пещерата се спускаше стръмно надолу. От вътрешността й лъхаше студ — като мразовитото дихание на древно същество, което никога не е виждало слънце.
„Лошо място — беше казал Скиталеца. — Много лошо. Земята-убиец: смуче и поглъща. Пазачите са навсякъде“.
— Не си движи ръката — обади се момичето зад него.
Той погледна стреснато нагоре и видя, че пръстите му са на косъм разстояние от една голяма ръка, изрязана дълбоко в камъка. Той отдръпна рязко длан.
— Това е предупреждение — прошепна Рен. — Виждаш ли трите черти над средния пръст? Това са линиите, които пазят от зло. — Тя се наведе по-близо. — Ръката е стара. Много стара. Не можем да влезем вътре. Там долу има нещо.
— Какво? — попита Торак. — Какво има?
Тя поклати глава.
— Не знам. Може би врата към Отвъдния свят. Сигурно не е нещо добро, щом някой е издълбал тази ръка.
Той се замисли върху думите й.
— За съжаление нямам избор. Трябва да вляза. Ти остани тук.
— Не! Ако ти влезеш, влизам и аз…
— Вълк не може да дойде с мен, няма да понесе миризмата. Трябва да останеш тук с него. Ако имам нужда от помощ, ще те извикам.
Отне му известно време да я убеди, но накрая и самият той започна да мисли, че така е по-добре.
Остави под тиса лъка и колчана си, заедно с раницата, спалния чувал и меха за вода, свали и брадвичката от колана си. Само ножът можеше да му свърши работа в тъмната дупка. Накрая отряза каишка от сурова кожа за вълчето. Вълк се съпротивляваше яростно, но той му обясни, че е по-добре да остане с Рен. Тя дооправи работата, като извади пълна шепа сушени боровинки от торбата с храна. Ала Торак не знаеше как да каже на Вълк, че ще се върне. Във вълчия език нямаше бъдеще време.
Рен му подаде клонче от калина, за да го пази, и една от ръкавиците си от кожа на сьомга.
— Помни — каза му тя, — ако намериш каменния зъб, не го докосвай с голи ръце. И ми остави торбичката с речните очи.
Беше права. Не се знаеше какво може да се случи, ако вземе Нануак от пещерата.
Със странното чувство, че се отървава от нежелан товар, момчето й подаде торбичката от гарванова кожа и тя я завърза за колана си. Вълк наблюдаваше действията им с наострени уши, сякаш торбичката издаваше някакъв звук.
— Ще ти трябва светлина — каза Рен, доволна, че може и тя да свърши нещо. Извади от раницата си две тръстикови факли: от обелени тръстики, накиснати в еленова мас и изсушени на слънце. С огнивото и кремъка си запали парче изсушена кора от хвойна и я приближи към една от тръстиковите факли: скоро тя засия с ярък, спокоен пламък. Торак изпита огромна благодарност.
— Ако имаш нужда от помощ, само извикай. Веднага ще дойдем. — Момичето коленичи и прегърна Вълк, за да спре да трепери.
Торак кимна. После се наведе и влезе в каменната уста.
Опря ръце в стената. Беше лепкава като мъртва плът. Заопипва внимателно пътя си с крака. Факлата потрепери и пламъкът се сви рязко. Идващата от вътрешността воня изпълни ноздрите му.
След пет-шест колебливи стъпки се изправи пред каменна стена. Пещерата изведнъж беше станала много Тясна и той трябваше да се обърне странично, за да продължи. Затвори очи и се запромъква напред. Чувстваше се така, сякаш нещо го поглъща. Дишаше трудно и не спираше да мисли за тежката канара, която го притискаше отгоре.