![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Докато Торак следваше звука, земята стана по-камениста, а дърветата се смалиха — брезите и върбите стигаха до кръста им.
— Сигурен ли си, че е тук? — отново попита Рен. — Ако продължаваме да вървим, ще стигнем до Голата земя.
Торак не я чу, защото се затича напред. Изчезна зад една канара и след малко завика възбудено името й.
Тя забърза по склона и заобиколи канарата. Студеният северен вятър я накара да се олюлее. Бяха стигнали до самия край на Гората. Там, където започваше Голата земя.
Пред нея се простираше огромна пустош, където пиренът и храстовидните върби прегръщаха земята в напразни усилия да избягнат вятъра, където малки кафяви торфени езера зъзнеха сред полюшващата се блатна трева. Далеч напред се виждаха сипеите, а зад тях се издигаха Високите планини. Но между сипеите и Планините, проблясвайки едва забележимо, лежеше онова бяло нещо, от което момичето се боеше до смърт.
Разбира се, Торак не знаеше нищо за това.
— Рен! — Вятърът се опита да отвее гласа му. — Насам!
Като откъсна поглед от далечината, тя видя, че той е коленичил край брега на тесен поток. Вълк лежеше със затворени очи до потока, а торбичката от гарванова кожа беше до главата му.
— Жив е! — извика Торак и зарови лице във влажната сива козина. Вълчето отвори едното си око и помръдна едва-едва опашка. Рен тръгна към тях, като си проправяше път през пирена.
— Изтощен е — каза момчето, без да вдига глава — и е мокър до кости. Тичал е през потока, за да отклони мечката от миризмата си. Умен е, нали?
Тя се огледа боязливо наоколо.
— Но дали е успял?
— О, да — отвърна Торак. — Виж всички тези бъбрици. Нямаше да са тук, ако мечката беше наблизо.
Искаше й се да изпитва същата увереност като него. Коленичи и зарови в раницата си за питка от месо на сьомга. Подаде я на Вълк и беше възнаградена с ново, малко по-силно поклащане на опашката.
Чудесно беше да види отново вълчето, но чувстваше странна самота. Беше й се събрало твърде много. Твърде много, за което Торак не знаеше нищо.
Тя вдигна торбичката от гарванова кожа и разхлаби отвора й, за да погледне вътре. Речните очи все още бяха в гнездото си от листа на калина.
— Да, вземи ги — кимна Торак, като вдигна Вълк на ръце и го положи внимателно върху туфа мека блатна Трева. — Трябва веднага да ги скрием от мечката.
Рен развърза кутийката от кора на калина, в която се намираше каменният зъб, и пусна вътре речните очи. После отново я завърза и я сложи в торбичката, а нея окачи на колана си.
— Ще се оправи — каза момчето и като се наведе, близна нежно вълчето по муцуната. — Можем да направим заслон ей там, в подножието на склона. Ще стъкнем огън и ще го оставим да почива.
— Не тук — отвърна бързо Рен. — Трябва да се върнем обратно в Гората. — Тя се чувстваше уязвима сред тази ветровита пустош, като гъсеница, увиснала на нишка.
— По-добре да останем тук — не се съгласи Торак. Посочи на север към сипеите и белия блясък. — Това е най-прекият път до Планината.
Стомахът й се сви на топка.
— Какво? Какви ги говориш?
— Вълк ми каза. Там трябва да отидем.
— Но… ние не можем да стигнем там.
— Защо не?
— Защото това е Ледената река!
Торак и Вълк я погледнаха изненадано и тя се озова срещу два чифта вълчи очи: едните кехлибарени, другите светлосиви. Изведнъж се почувства изоставена.
— Но, Рен — каза Торак търпеливо, — това е най-късият път до Планината.
— Не ме интересува! — Тя се опита да измисли някаква причина, която той би приел. — Още не сме на мерили третата част от Нануак, забрави ли? Най-студеното — тъмният пламък. Едва ли ще го намерим там. На това място няма нищо. „Нищо, освен смърт“ добави тя на себе си.
— Ти видя Червеното око снощи — отвърна момчето — Издига се все по-високо. Имаме само няколко дни да…
— Не ме ли чу? — изкрещя Рен. — Не можем да прекосим Ледената река!
— Напротив, можем — отвърна Торак с ужасяващо спокойствие. — Ще намерим начин.
— Как? Имаме само един мях с вода и общо четири стрели. Четири стрели! А зимата е близо и ти си още с летни дрехи!
Той я погледна замислено.
— Това не е причината да не искаш да идем там.
Тя скочи ядосано и се отдалечи. След малко се върна.
— Баща ми умря на една ледена река, също като тази.
Вятърът зави тъжно над Голата земя. Момчето погледна първо към Вълк, после към нея.