Вълчият брат [bg]

— Сега ще ти обясня — отвърна момичето и му хвърли успокоителен поглед. — За да ги намери, Саен трябва да скрие своите души от демоните.

— Аха. Значи, ако направиш като нея, ще можеш да скриеш Нануак от мечката?

— Така мисля. Тя променя външността си, като маже лицето си с пелин и земна кръв, после си слага маска от кора на калина и я прикрепя с косми от всеки член на клана. Смятам да направя същото. Е, поне донякъде.

После Рен бе измайсторила малка кутия от кора на калина и я бе намазала с пелин и червена охра. Сложи вътре каменния зъб и я завърза с косми от своята коса и от косата на Торак.

Беше облекчение да правят нещо, вместо да се тревожат за Вълк, и тя се почувства горда от себе си. Но сега, в светлото мразовито утро отново я налегнаха съмнения. Та какво разбираше тя от магии?

— Хайде — каза Торак и скочи на крака, — следата е добра. Светлината е подходяща и слънцето е ниско.

Рен подаде глава от заслона.

— Ами мечката? Може да е загубила миризмата на Вълк и да се връща за нас.

— Едва ли — отвърна той. — Мисля, че още го преследва.

Думите му не успяха да я накарат да се почувства по-добре.

— Какво има? — учуди се Торак.

Тя въздъхна. Щеше й се да каже: „Моят клан ми липсва много; страшно се боя, че Фин-Кедин никога няма да ми прости, задето ти помагам да избягаш. Мисля, че сме луди да преследваме мечката. Имам ужасното чувство, че ще се озовем на място, където най-малко искам да ида. И не съм сигурна, че трябва да съм тук, защото, за разлика от теб, аз не съм Слушателя и не съм в Предсказанието, аз съм просто Рен. Но няма смисъл да ти казвам всичко това, защото сега ти мислиш единствено как да намериш Вълк“. — Затова накрая рече: — Нищо. Няма нищо.

Торак й хвърли изпълнен със съмнение поглед и се зае да гаси огъня.