![Дяволът не обича да чака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/8/dyavolt-ne-obicha-da-chaka-bg-download.jpg)
Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
Изруга наум. Нищо чудно, че го бяха усетили. Нещото беше сеизмичен сензор, едно от най-хитроумните устройства за засичане на нежелано присъствие, изобретени през последните години, което улавяше вибрации, причинени от движение на хора, животни или предмети в радиус до триста метра. Захранваше се от три живачни батерии и имаше вградена двуполюсна антена със 150-мегахерцов предавател, която предаваше сигнала на кодирани импулси — и всичко това приличаше на малка кравешка торта или буца засъхнала кал.
Бонд чу викове и тропот от тичащи крака. Ако се гмурнеше обратно във водата, щеше да му се наложи да изплува поне веднъж, за да си поеме дъх, преди да достигне до относително безопасното открито пространство пред дока. Дори и да останеше под корпуса на хидроплана, пак трябваше от време на време да' подава глава, за да вдишва въздух, и в един такъв момент щяха да го открият и заловят. А да намери повторно процепа между скалата и стоманената обшивка на хангара нямаше никакъв шанс. Накрая реши да пробва да се измъкне по суша.
Колкото по-скоро успееше да се добере до стража и да му отнеме оръжието, толкова по-добре. Нямаше смисъл да чака, докато сигналът от детектора вдигнеше под тревога и останалата охрана.
Осъзнавайки уязвимостта си без дрехи и оръжие, той предпазливо излезе иззад касите. Междувременно стражът бе слязъл до долната площадка, вероятно за да се убеди, че хидропланът не е повреден. В момента се намираше на около пет метра под нивото на галерията и твърде далеч встрани, за да може Бонд да скочи върху раменете му, без да се пребие при падането.
Бонд извади ножа от калъфа, после замахна над парапета на галерията и запрати лоста за гуми колкото можеше по-надалеч. Веднага щом стражът изтича по посока на шума, Бонд скочи на долната площадка и се затича към опашката на хидроплана. Миг преди стражът да се обърне назад, за да го види, той скочи върху корпуса на апарата и се скри зад единия опашен стабилизатор.
От мястото, където бе застанал на опашката, Бонд откри нещо твърде странно: върху вертикалните стабилизатори беше изрисувано британското знаме.
Той чу приближаващите се тежки стъпки на стража и когато той се изравни с опашката, Бонд скочи върху него от разстояние около метър и половина и го повали по лице. Усетил тежестта му върху себе си, човекът успя само да изохка.
— Пистолетът — каза Бонд, като опря острието на ножа към сънната му артерия. — Хвърли пистолета.
Стражът се извиваше и съпротивляваше отчаяно, докато накрая Бонд го бодна в шията с острието на ножа. Потече кръв. Човекът с неохота разтвори пръстите си около дръжката на пистолета, оръжието изтрака върху металната площадка и Бонд го ритна встрани.
Вместо да пререже гърлото му, Бонд притисна с ръка сънната му артерия. Петкилограмов натиск в тази област е предостатъчен, за да спре притока на кръв към мозъка, в резултат от което човек със среден ръст губи съзнание след около десет секунди. Докато стискаше потния му врат, Бонд си каза, че ако го остави в безсъзнание, той ще почне да се съвзема след петнайсетина секунди, но отначало ще бъде напълно дезориентиран и безпомощен. Пък и петнайсет секунди бяха предостатъчно време, за да се измъкне необезпокояван.
Когато усети масивното тяло на мъжа да се отпуска и застива неподвижно, Бонд грабна пистолета му и изтича по стълбите към горната площадка, където измъкна пътьом полиетиленовия пакет от отворената каса. Още не бе стигнал до вратата, когато чу от долната площадка гласа на мъжа, който се бе съвзел и викаше за помощ.
Без да се замисли какво го очаква зад открехнатата врата, Бонд се хвърли към процепа светлина и изскочи навън.
11. Много хубав панталон
Изминаха няколко секунди, преди очите на Бонд да свикнат с новата обстановка. Намираше се в някаква корабостроителница, в която се строеше един-единствен плавателен съд. Въздухът беше изпълнен с грохот от рязане на метал, набиване на нитове и всякакви други технически операции. За момент Бонд застана неподвижен и се ослуша. След това бавно и полека се запрокрадва към края на галерията, от която една дървена стълба се спускаше към по-ниска площадка, където се виждаше друга отворена врата, водеща към външно стълбище — и оттам, към свободата. Беше вече стигнал до стълбата, когато зад него се разнесоха виковете на стража, който го бе последвал от хангара и крещеше на някого от междинната врата. Бонд се извърна и стреля веднъж, после хукна надолу по стълбата към отворената врата. Чуха се изстрели, над главата му изсвири куршум и се заби в дървената стена пред него. Докато тичаше на зигзаг към изхода, още три ниско прицелени куршума рикошираха от металната площадка под краката му.