Дяволът не обича да чака [bg]

Скарлет сведе поглед, отново леко засрамена.

— Значи вече знаеш, че с нея сме близначки?

— Да.

— Съжалявам, Джеймс. Може би трябваше да ти кажа още тогава. Но това няма голямо значение, нали? Имам предвид за теб. За мен това положение е дори още по-болезнено, отколкото ако бяхме нормални сестри.

— Може би.

— А как беше тя, Джеймс? Добре ли изглеждаше?

— Не знам как изглежда обикновено. Почти през цялото време си мислех, че си ти, но някак си… не съвсем. Беше ми…

— Знам, знам. Каза ли ти коя от двете ни е по-голямата?

— Да. И ми показа по какво се различавате.

— Нима?! Наистина ли ти показа? — Скарлет изглеждаше изумена. — Кое, това тук? — Тя посочи с пръст левия си хълбок.

— Да. Бяхме в един парк. Тя е доста буйно дете.

— Искаш ли и аз да ти покажа? За да се убедиш, че не съм тя?

Бонд се усмихна.

— Не е нужно. В теб има нещо, което те прави…

Скарлет. А също и синьора Лариса Роси от Рим. — Той не спомена очевидния факт, че и очите й са потъмни.

— Е, добре. А сега ще ида да купя йод, за да промия тези рани.

И тя се отправи към вратата.

— А като се върнеш — подметна Бонд след нея, — може би ще ми кажеш какво точно търси банкерка от Париж в един каспийски курорт по средата на юли.

— Става — каза Скарлет и затвори вратата след себе си.

Бонд допи шампанското си и си наля втора чаша. Нямаше спор — беше му приятно да види Скарлет, но трябваше да се държи твърдо с нея. Нямаше право да допусне точно сега да отвлича вниманието си с грижи за нейната безопасност.

След десетина минути Скарлет се върна с кафяв флакон и пакетче памук.

— Мисля, че това ще свърши работа — каза тя. — Моят фарси не е кой знае колко добър.

— За разлика от този на Попи. Тя дори знае азбуката.

— Е, поне това е имала възможност да научи, бедната. А сега стой мирно и не мърдай.

Бонд застана неподвижно до прозореца, вперил поглед в морето, докато Скарлет внимателно мажеше с йод раните по гърба му.

— Трябваше да изпищиш от болка — каза тя. — Поне така правят по уестърните.

— Не ме заболя чак толкова — отвърна Бонд.

— Може пък йодът да не е истински, може да е плацебо. Забелязах, че имаш рани и отпред на гърдите.

Скарлет го заобиколи и когато се надвеси над него, той видя отблизо чистата и пухкава коса и усети дискретния аромат на парфюма й — момина сълза. Въпреки дългия и тежък път от Техеран, сякаш току-що бе излязла от банята.

Тя се сепна, сякаш усетила погледа му върху гладката си кожа. Вдигна глава и го погледна в очите. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.