Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Той няма нужда от тълкуване. Говори сам за себе си. — Тя му направи отново звездния знак. Със студен, тих, глух глас заразправя: — Сънувах, че ти си истинският коронал лорд Валънтайн, лишен от власт и от цялата си памет, вместен в чуждо тяло и пуснат близо до Пидруид да скиташ и да живееш като безделник, докато някой друг управлява вместо тебе.

Валънтайн чувстваше, като че е на ръба на голяма пропаст и земята се рони под нозете му.

— Послание ли беше това? — попита той.

— Да, послание. Не знам от кого, от Господарката ли или от Краля, но не беше мой сън, а нещо, вмъкнато в съзнанието ми отвън. Аз те видях, господарю.

— Стига си ме наричала така.

— … най-горе, в замъка Връхни, и лицето ти беше лицето на другия лорд Валънтайн, тъмнокосия, пред когото жонглирахме. После ти слезе от върха, за да предприемеш голямата обиколка из всички земи, и докато се намираше на юг, в моя роден град Тиломон, ти дадоха някаква упойка, уловиха те, докато спеше, вмъкнаха те в това тяло и те изхвърлиха навън, никой не разбра, че с магия си лишен от кралската си власт. И аз те докосвах, господарю, легнах до теб и интимничех с теб по хиляда различни начина и как ще получа опрощение за това?

— Карабела?

Тя се сви и затрепери.

— Вдигни очи. Карабела. Погледни ме.

Тя поклати глава. Той коленичи пред нея и докосна с ръка брадичката й. Тя потръпна, сякаш я бе залял с киселина. Мускулите й бяха сковани. Докосна я отново.

— Вдигни глава — каза благо. — Погледни ме.

Тя вдигна очи бавно, плахо, както човек би погледнал слънчевия лик, страхувайки се от ослепителната му светлина.

Той каза:

— Аз съм Валънтайн жонгльорът и нищо повече.

— Не, господарю.

— Короналът е тъмнокос човек, а моята коса е златиста.

— Умолявам ви, господарю, оставете ме на мира. Вие ме плашите.

— Нима един скитащ жонгльор те плаши?

— Не се плаша от това кой си ти. Човекът, когото виждам в теб, е приятел, когото обикнах. Въпросът е кой си бил, господарю. Ти си стоял редом до понтифекса и си вкусвал от кралското вино. Ходил си из найдостопочтените помещения на замъка Връхни. Ползвал си се с най-висшата власт в света. Това беше истинен сън, господарю, ясен и реален като всичко, което съм виждала досега, безспорно послание, в което не може да има никакво съмнение. А ти си законният коронал и аз докосвах тялото ти, и ти докосваше моето, е хилядократно светотатство една обикновена жена като мен да се приближи толкова много до един коронал. И аз ще умра за това.

Валънтайн се усмихна.

— Ако съм бил някога коронал, любов моя, то е било в друго тяло и няма нищо свято в онова, което си прегръщала тази нощ. Но аз никога не съм бил коронал.

Погледът й беше вперен право в него. Гласът й не трепереше толкова, когато заговори отново.

— Ти не помниш нищо за живота си преди Пидруид. Не можа да ми кажеш името на баща си, разправяше ми за детството си в Ни-моя, а сам не вярваше в това, и се мъчеше да налучкаш името на майка си. Не е ли вярно?