Смърт в облаците

— Ако вляза в затвора… — каза Норман.

— Не, не, не! В Скотланд Ярд ме познават много добре. Ако се случи нещо непредвидено, аз ще поема цялата отговорност. Но, уверявам ви, няма да се случи нищо, освен това, което предвиждам.

Норман въздъхна и се предаде.

— Добре, ще го направя. Но никак не ми харесва цялата работа.

— Добре. Вземете молив. Ето какво ще напишете.

И Поаро започна да диктува бавно.

— Това е — завърши той. — По-късно ще ви кажа какво да говорите пред графинята. Кажете ми, мадмоазел, ходите ли на театър?

— Да, доста често — отговори Джейн.

— Това е добре. Гледали ли сте, например пиесата „Там долу“?

— Да, преди около месец. Хареса ми.

— Американска пиеса, нали?

— Да.

— Помните ли ролята на Хари, изпълнявана от мистър Реймънд Бараклъф?

— Да, беше много добър.

— Смятате ли, че е привлекателен?

— Да, много.

— И сексапилен?

— Определено — отговори Джейн и се засмя.

— А само това или мислите, че е и добър актьор?

— О, игра много добре.

— Трябва да отида да го гледам — каза Поаро.

Джейн се вгледа в него озадачена.

Какъв странен дребен човек! Скача от тема на тема като птичка от клон на клон!

Сякаш Поаро прочете мислите й и се усмихна:

— Не одобрявате ли методите ми, мадмоазел?

— Струват ми се доста хаотични.

— Ни най-малко. Преследвам целта си съвсем логично, въоръжен със система и метод. Не бива да се правят прибързани заключения. Трябва да се елиминират възможностите.

— Да се елиминират? Това ли правите в момента? — Джейн се замисли. — Разбирам. Елиминирахте мистър Кланси…

— Може би — каза Поаро.

— И елиминирахте нас. Сега смятате да елиминирате лейди Хорбъри… О!

Тя изведнъж се сети нещо и млъкна.

— Какво има, мадмоазел?

— Това за опита за убийство… Нима беше нещо като тест?

— Бързо схващате, мадмоазел. Да, това е част от пътя, който трябва да извървя. Споменавам опита за убийство и наблюдавам кой как реагира… мистър Кланси, вас, мистър Гейл… Но не забелязах никакъв знак… дори трепване на клепач… Мога да ви уверя, че не мога да се заблудя в това нещо. Всеки убиец е готов да посрещне атака, която предвижда и очаква. Никой от вас тримата обаче не можеше да знае, че съм виждал какво пише в един малък черен бележник. Така че, виждате ли, аз съм удовлетворен.

— Какъв ужасен, потаен човек сте вие, мосю Поаро! — каза Джейн. — Никога не мога да съм сигурна защо казвате дадено нещо.

— Съвсем ясно е защо. Защото искам да науча друго нещо.

— И сигурно знаете множество хитри начини да го постигнете?

— Всъщност има само един много прост начин.

— Какъв е той?

— Да оставиш хората да ти кажат каквото те интересува.