Смърт в облаците

Графиня Хорбъри изпраща поздрави на мистър Джон Робинсън и би го приела, ако той дойде в единадесет часа утре сутринта.

— Ще мина ли така? — попита Норман.

Той се изчерви леко под втренчения, уплашен поглед на Поаро.

— Господи! — възкликна детективът. — В каква комедия се каните да играете?

Норман Гейл се изчерви още повече и промърмори:

— Нали казахте, че трябва да се маскирам?

Поаро въздъхна, улови младия човек за лакътя и го заведе пред огледалото.

— Погледнете се! — каза той. — Само това ви моля! Погледнете се! На какво мислите, че приличате? На Дядо Коледа, преоблечен, за да забавлява децата? Наистина, брадата ви не е бяла, а черна — цветът на злодеите! Но погледнете я само! Личи си от сто километра! Евтина брада и при това закрепена аматьорски! Ами веждите? А нима имате слабост към изкуствената коса? Лепилото си личи от пръв поглед, а ако мислите, че никой няма да забележи лепенката, залепена върху зъба ви, много се лъжете. Приятелю, това определено не е стихията ви, ясно е, че не ви бива да играете роли!

— Навремето съм играл в доста любителски театрални постановки — отговори Норман Гейл вдървено.

— Просто не мога да повярвам. Във всеки случай, не мога да допусна, че са ви оставяли да се гримирате според собствените си разбирания. Дори и отдалеч, на сцената, външният ви вид би бил крайно неубедителен. Тук, на „Гровнър скуеър“ посред бял ден…

Поаро сви красноречиво рамене и не довърши изречението.

— Не, драги мой. Вие сте изнудвач, а не комедиант. Искам нейно превъзходителство да се страхува от вас, а не да умре от смях, когато се явите пред нея. Както виждам, думите ми ви засегнаха. Съжалявам, но в настоящия момент не можем да си позволим никакви слабости. Вземете това и това… — Поаро му подаде няколко буркана. — Отидете в банята и да престанем с клоунадата.

Съкрушен, Норман Гейл се подчини. След четвърт час той се появи отново с бронзово на цвят лице и Поаро кимна одобрително.

— Добре. Лицето е готово. Сега започва сериозната работа. Ще ви позволя да сложите малък мустак, само че, ще трябва да го закрепя аз. Така… А сега ще срешем косата ви по друг начин, ето така… Това е съвсем достатъчно. Да видим дали сте научили репликите си.

Поаро се заслуша внимателно и накрая кимна.

— Е, това е добре. Тръгвайте, желая ви успех.

— Искрено се надявам Да успея. Предполагам, че ще заваря разгневен съпруг и няколко полицаи.

Поаро го успокои.

— Не се безпокойте. Всичко ще мине чудесно.

— Така си мислите вие — възнегодува тихо Норман.

Със сломен дух той се отправи, за да изпълни омразната си мисия.

Когато стигна до апартамента на „Гровнър скуеър“, го въведоха в малка стаичка на първия етаж. След малко там дойде и лейди Хорбъри.

Норман се помъчи да се овладее. С цената на всичко не трябваше да се издаде, че е нов в този род дела.