Смърт в облаците

Поаро поклати глава.

— Цялата й документация е изгорена.

— Жалко.

— Да, наистина. Но изглежда, че мадам Жизел наред с даването на заеми е събирала и злепоставяща информация за клиентите си, за да си гарантира връщането им, а това вече разширява възможностите. Ако предположим, че мадам Жизел е научила за някое криминално престъпление… например опит за убийство…

— А има ли основания да се предполага подобно нещо?

— О, да — отговори Поаро бавно. — Има. Единственият писмен документ, с който разполагаме по този случай.

Той погледна заинтригуваните лица на двамата и въздъхна.

— Е, добре — изрече Поаро след малко. — Това е положението. Хайде да поговорим за нещо друго. Например как се отрази тази трагедия на личния ви живот.

— Ужасно е да го кажа, но на мен ми се отрази добре — отговори Джейн и разказа как са й повишили заплатата.

— Да наистина. Това не е лошо, но вероятно няма да продължи дълго. Всяко чудо за три дни, както казват.

— Така е — съгласи се тя и се засмя.

— Но в моя случай чудото изглежда ще продължи повече от три дни — намеси се Норман.

Той обясни какво се е случило. Поаро го изслуша със съчувствие.

— Както казахте — отбеляза той замислено накрая, — при вас това положение няма да трае три дни или три седмици, или три месеца. Сензациите умират бързо… Но страхът — не.

— Смятате ли, че трябва да изтърпя всичко това?

— А имате ли някаква друга идея?

— Да. Мога да зарежа всичко, да замина за Канада или някъде другаде и да започна всичко отначало.

— Това би било много жалко — каза Джейн.

Норман я погледна.

Поаро тактично се зае с пилето си.

— Не искам да заминавам никъде — добави Норман.

— Ако открия кой е убиецът на мадам Жизел, няма да има нужда да ходите никъде — каза Поаро весело.

— Мислите ли наистина, че ще се справите? — попита го Джейн.

Поаро я погледна с упрек.

— Ако човек подходи към някакъв проблем систематично и методично, не би трябвало да има проблем при решаването му… никакъв — отсече Поаро.

— Разбирам — отвърна Джейн, без да разбира.

— Но бих се справил по-бързо, ако имах помощ.

— Каква помощ?

Поаро остана мълчалив за момент. След това каза:

— Помощта на мистър Гейл. А може би по-късно и вашата помощ, мадмоазел.

— Какво мога да направя? — попита Норман.

Поаро го изгледа с присвити очи.

— Боя се, че няма да ви хареса — предупреди той.

— Какво е то? — настоя младият човек.

Много деликатно, за да не накърни чувствата на домакините си, Поаро пусна в действие клечката за зъби. След това каза:

— Да си призная, трябва ми изнудвач.

— Изнудвач? — възкликна Норман и погледна Поаро, сякаш не вярваше на ушите си.

Поаро кимна.

— Точно така. Изнудвач.

— Но за какво?

— Ами за да изнудва.

— Да, но кого, защо?

— Защо си е моя работа — отговори Поаро. — А кого… — Той замълча за момент и след това продължи със спокоен делови глас: — Чуйте плана ми. Ще напишете една бележка до графиня Хорбъри, тоест аз ще ви я продиктувам, а вие само ще пишете. Ще я означите с „Лично“. В нея ще поискате среща с графинята. Ще се представите като човек, летял заедно с нея за Англия в определен случай. Освен това ще споменем, че някои от делата на мадам Жизел са попаднали в ръцете ви.