Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— А защо?
— Ами убитата беше французойка. Някак си ми се струва по-вероятно. И двамата седяха недалеч от нея, от другата страна на пътеката. Но, разбира се, не мога да съм сигурен.
— Толкова много зависи от мотива — отбеляза Поаро замислено.
— Естествено… Предполагам, че вие проследявате всички мотиви много щателно.
— Моите методи са малко старомодни. Следвам правилото „Търси този, който би се облагодетелствал от престъплението.“
— Това е добро правило — съгласи се мистър Кланси, — но ми се струва, че в случай като този, е малко трудно приложимо. Мадам Жизел е имала дъщеря, която наследява парите й, доколкото разбрах. Но сред пътниците има и други, които биха спечелили от смъртта й… Ако са й дължали пари, след това не би имало нужда да ги връщат…
— Така е — съгласи се Поаро. — А и никакво друго решение не ми идва наум. Да предположим, че мадам Жизел е знаела нещо… Да кажем, за някакъв опит за убийство… предприет от някой от пътниците.
— Опит за убийство? — възкликна мистър Кланси. — А защо опит за убийство? Какво странно предположение!
— В случаи като този — каза Поаро — човек трябва да предполага всичко.
— О! — отвърна писателят. — Но от предположенията няма полза. Човек трябва да е сигурен!
— Имате право, имате право. Много точна забележка.
И след това добави:
— Тази туземска тръба, която сте купили…
— По дяволите тази тръба! — възкликна мистър Кланси. — Ще ми се изобщо да не я бях споменавал.
— Казахте, че сте я купили от някакъв магазин на „Черинг Крос Роуд“. Спомняте ли си случайно името на този магазин?
— Ами… — замисли се мистър Класни — може би беше „Абсалом“… или има един „Митчъл & Смит“… Не знам. Но аз вече казах всичко на онзи противен инспектор. Досега трябва да е проверил всички магазини.
— Може би. Но аз питам поради съвсем друга причина. Желая да купя такова нещо, за да направя един малък експеримент.
— А, разбирам. Но въпреки това не съм сигурен, че ще намерите. Това не е серийно производство, знаете.
— Все едно, мога да опитам. Мис Грей, моля ви запишете тези две имена.
Джейн отвори бележника и бързо надраска няколко професионални (както се надяваше) заврънкулки. След това тайно записа имената от другата страна на листа с нормални букви, в случай че потрябват.
— А сега — каза Поаро — трябва да тръгваме. Отнехме прекалено много от времето ви. Ще напусна дома ви с хиляди благодарности за отзивчивостта.
— Няма защо, няма защо — отговори мистър Кланси. — А защо не изядохте по един банан?
— Много сте мил.
— Ни най-малко. Ако трябва да си призная, тази вечер се чувствам щастлив. Бях закъсал с един разказ… Не ставаше както трябва и не можех да измисля хубаво име за престъпника. Исках да е нещо с аромат. Е, днес имах късмет и видях едно подходящо име над една месарница. Парджитър. Точно такова търсех. Звучи някак си истински… А пет минути по-късно ми дойде наум и другото… Във всички разкази има една трудност… Защо момичето не иска да говори? Младият мъж се опитва да я придума, но тя казва, че устата й е заключена. Естествено, в действителност не може да има никаква причина да не изприказва наведнъж всичко, което знае, но все пак писателят трябва да измисли някаква причина, която при това да не е съвсем идиотска. За жалост всеки път тя трябва да е различна.
Той се усмихна мило на Джейн.
— Мъките на писателя!
След това мина покрай нея и отиде до една библиотека.
— Позволете ми да ви подаря нещо.
Върна се с книга в ръка.
— Уликата на аления лист. Струва ми се споменах, че това е книгата, в която описвам убийство с отровен шип и тръба.
— Хиляди благодарности. Много мило от ваша страна.
— Няма защо — отговори мистър Кланси и рязко се обърна към Джейн. — Виждам, че не използвате стенографската система на Питман.
Джейн стана аленочервена. Поаро й се притече на помощ.
— Мис Грей е много съвременна секретарка. Тя използва най-новата система, създадена в Чехословакия.
— Така ли? Какво изумително място трябва да е Чехословакия! Изглежда всичко се внася оттам — обувки, стъкло, ръкавици, а сега и стенографска система. Наистина изумително!
Той се ръкува и с двамата.
— Ще ми се да можех да помогна повече.
Оставиха го в разхвърляната стая загледан в гърбовете им и усмихнат замечтано.
Глава шестнадесета
План за действие
От къщата на мистър Кланси до „Монсеньор“ отидоха с такси. Там ги очакваше Норман Гейл.
Поаро поръча бульон и печено пиле.
— Е? — попита Норман. — Как мина?
— Мис Грей се оказа първокласна секретарка — отговори Поаро.