Мусаши

— Да. Ти удряш под пояса. Ти си лъжец и страхливец!

— Лудост щеше да е от моя страна да се опитам да те хвана със сила. Много си силен телом. За един човек не е много вероятно да победи в борба тигър. За щастие това рядко му се налага, тъй като е по-умният от двамата. Не са много, които ще оспорят дали тигрите стоят по-долу от хората.

Такедзо с нищо не показа, че още слуша.

— Същото е и с твоята тъй наречена храброст. Държанието ти досега с нищо не свидетелства, че това е нещо повече от храбростта на звяр — такава, която не зачита ценностите и живота на хората. Това не е онази храброст, която отличава един самурай. Истинската храброст познава и страха. Тя знае как да се бои от онова, от което човек трябва да се страхува. Искрените хора са страстно привързани към живота, пазят го като скъпоценност. И избират добро време и място да се разделят с него и да умрат с достойнство.

Още нямаше отговор.

— Това имам предвид, като казвам, че е жалко за теб. Родил си се със силно и издръжливо тяло, но ти липсват и знание, и мъдрост. Успял си да усвоиш някои от по-неуместните страни на Пътя на самураите, но не си направил усилие да придобиеш мъдрост или добродетел. Говори се, че Пътя на знанието трябвало да се съчетае с Пътя на самураите, но когато са правилно съчетани, това вече не са два пътя, а един. Само един Път, Такедзо.

Дървото мълчеше досущ като камъка, на който седеше Такуан. Мракът също бе безшумен. След няколко мига Такуан бавно и замислено стана.

— Помисли за това още една нощ, Такедзо. След като го направиш, ще ти направя услугата да ти отрежа главата.

Тръгна да се отдалечава с дълги, устремни крачки и наведена глава. Не беше изминал повече от двадесет разкрача, когато гласът на Такедзо проехтя:

— Чакай!

Такуан се обърна назад и извика:

— Какво искаш сега?

— Върни се.

— М-м. Не ми казвай, че искаш да ме слушаш още, а? Да не би накрая да започваш да мислиш?

— Такуан! Спаси ме!

Такедзовият вик за помощ беше силен и умолителен. Клонът затрепери сякаш заедно с цялото дърво заплака.

— Искам да бъда по-добър човек. Сега разбирам колко е важно, каква благодат е да си се родил човек. Почти мъртъв съм, но разбирам какво значи да си жив. И сега, когато съм го разбрал, целият ми живот ще бъде да остана вързан за това дърво! Не мога да променя, каквото съм направил.

— Най-накрая почваш да се вразумяваш. За първи път в живота си говориш като човек.

— Не искам да умра — извика Такедзо. — Искам да живея. Искам да съм свободен, да опитам отново и този път да направя всичко както трябва — Тялото му се сгърчи от ридания. — Такуан… моля те! Помогни ми… помогни ми!

Монахът поклати глава.

— Съжалявам, Такедзо. Не ми е дадено да го направя. Такъв е законът на природата. Не можеш да повториш нещо, което вече си направил. Така е в живота. Всичко в него е веднъж завинаги. Всичко! Не можеш да си сложиш главата обратно на място, след като врагът вече я е отрязал. Така стоят нещата. Естествено, жал ми е за теб, но не мога да развържа това въже, понеже не аз съм го вързал. Ти го направи. Мога само да ти дам съвет. Посрещни смъртта смело и спокойно. Кажи молитва и се надявай, че някой ще си направи труда да я чуе. И заради твоите предци, Такедзо, имай доброто възпитание да умреш с мирно изражение на лицето си!