Мусаши

Вятърът яростно клатеше кедровите клони и гласът стигаше до тях накъсан и глъхнещ. Листата се носеха около ствола и към вдигнатото нагоре лице на Такуан.

Монахът се изсмя.

— Виждам, че още си премного жив. Това е добре — добре за мен. Надявам се да не е просто привидна жизненост, само понеже знаеш, че скоро ще умреш.

— Млъквай! — кресна Такедзо, пълен не толкова с жизненост, колкото с яд. — Ако ме беше страх да умра, щях ли да стоя неподвижен, докато ме връзваше?

— Направи това, понеже аз съм силен, а ти — слаб.

— Това е лъжа и ти го знаеш!

— Тогава ще ти го кажа с други думи. Аз съм умен, а ти си неописуемо глупав!

— Може и да си прав. Със сигурност беше глупаво от моя страна да се оставя да ме уловиш.

— Недей да се извиваш толкова, дървесна маймунке! Нямаш полза от това, само ще се разкървавиш, ако ти е останала кръв и честно казано, доста неблаговидно е.

— Слушай, Такуан!

— Слушам те.

— Ако в планината бях поискал да се бием, лесно можех да те размажа с един крак, като краставица.

— Това не е много ласкателно сравнение. Във всеки случай ти не го направи, така че по-добре остави тези мисли. Забрави каквото стана. Много е късно да съжаляваш.

— Ти ме подмами с гръмките ти монашески приказки. Доста подло беше това, копеле. Накара ме да ти се доверя и после ме предаде. Да, оставих те да ме уловиш, но само понеже мислех, че си по-различен от другите. Никога не съм очаквал такова унижение.

— Давай по същество, Такедзо — отвърна нетърпеливо Такуан.

— Защо постъпваш така с мен? — изкрещя сламеното чучело. — Защо просто не ми отрежеш главата и с това да се свърши? Мислех си, че ако трябва да умра, по-добре да оставя теб да избереш начина, вместо това да направи онази кръвожадна сган. Макар да си монах, ти твърдиш, че разбираш Пътя на самураите.

— О, разбирам го, бедно ми заблудено момче. Много по-добре от теб!

— Щеше да е по-добре да оставиш селяните да ме довършат. Те поне са хора.

— Това ли беше единствената ти грешка, Такедзо? Не е ли почти всичко, което някога си правил, един вид грешка? Докато висиш там, защо не се опиташ да поразмислиш малко за миналото?

— Я млъквай, лицемер такъв! Не се срамувам заради нищо! Майката на Матахачи може да ме нарича както си иска, но той е мой приятел, най-добрият ми приятел. Смятах за мой дълг да дойда да кажа на старата вещица какво е станало с него и какво прави тя? Опитва се да насъска тълпата да ме измъчват! Единствената причина да мина незаконно границата и да дойда тук беше, че исках да й донеса вест за нейния обичан син. Това нарушение на самурайските правила ли е било?

— Не в това е работата, тъпако! Лошото при тебе е, че дори не знаеш как да разсъждаваш. Изглежда погрешно вярваш, че ако извършиш едно храбро дело, то ще е достатъчно да те направи самурай. Е, не е така! Тази единствена проява на вярност те е убедила в собствената ти правота. Колкото по-убеден си се чувствал, толкова повече вреда си причинявал на себе си и на всички останали. И къде си сега? Уловен в клопката, която сам си постави, ето къде! — Той млъкна за малко. — Между другото, как е изгледът от там горе, Такедзо?