Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Това предложение, предадено в Лондон, смайва англичаните не толкова със своята нелепост, колкото със сложостта си, но една среща дори в мъгливото и бушуващо Северно море е по-добра, отколкото изобщо никаква, затова те са принудени да се съгласят. „Джони“ предава на Ритер по радиото, че смята да тръгне с траулера на един сигурен уелски рибар от Гримсби, а след няколко дни съобщава, че окончателно се е уговорил с него, и моли да бъдат указани времето и точните координати на мястото за среща в открито море. В отговора, получен на 16 май, Ритер определя срещата в полунощ на 21 или 29 май и предава координатите на едно мястото южно от Догер-банк.
Английското контраразузнаване избира за „Джони“ траулера „Барбадос“, но това не е всичко. На по-следната среща с Ритер през април Оуенс е обещал да го запознае с един от своите подагенти и сега неме-цът предлага па „Джони“ да вземе със себе си този човек, като смята след това да го прехвърли в Хамбург за подготовка за диверсионна работа. На английското контраразузнаване предстои да намери сигурен партньор за Оуенс, но без последният да знае, че този партньор има някакви контакти с МИ-5. Изборът пада на един от осведомителите на лондонската полиция, дребния криминален престъпник с прякор „Бисквитата“. Уелските приятели на Оуенс (също агенти на контраразузнаването) „случайно“ ги срещат и запознават и „Бисквитата“ охотно се съгласява да придружава своя нов приятел по време на пътуването, а след това да замине за Германия, за да бъде обучен на „специалността“, която има предвид Ритер.
На 19 май „Джони“ и „Бисквитата“, който се представя под името Сам Маккарти, своевременно тръгват с траулера към мястото на срещата.
„Бисквитата“ естествено е в течение на нещата. Сега вече сам агент на английското контраразузнаване, в процеса на подготовка за експедицията в Северно море той започва да мисли, че Оуенс честно работи за МИ-5, но с нейно знание е свързан с абвера и доставя на немците дезинформация.
По време на пътуването Оуенс непрекъснато пие — според неговите думи така се лекува от морска болест. Веднъж, след като си е пийнал уиски както обикновено, той изтървава пред Маккарти, че само се преструва на агент-двойник на МИ-5, а в действителност работи само за немското разузнаване. Това признание изплашва до смърт „Бисквитата“. Той не се съмнява, че Оуенс без колебания ще го предаде на немците, щом само заподозре в негово лице агент на английското котраразузнаваие. Вечерта на 20 май „Бисквитата“ заключва пияния Оуенс в неговата каюта и заповядва на капитана на траулера да се върне в Гримсби.
Точно в определения час Ритер пристига на уговореното място с хидросамолет и след като не намира „Джони“, се завръща в Хамбург. Тук вече го чака те-леграма. В нея се казва: „Принуден съм да се въздържа от пътуването. Капитанът е под наблюдение. Следват подробности.“
А в действителност Оуенс си има големи неприятности. След като получава донесението на „Бисквитата“ за признанието на пияния Оуенс, контраразузнаването възлага на полицията в Гримсби да арестува „Сноу“ веднага, щам той слезе от траулера. При арестуването у него откриват не само секретни материали, които той без знанието на англичаните смята да предаде на немците, но и няколко съобщения на завербувания от него Ролф за работата на МИ-5.
Изглежда, че този път „Сноу“ напълно е разобличен като предател и че неговата кариера е приключена. Но ако Ролф се самоубива (както по-късно разбрах, в абвера той се води като агент А-3524), то Оуенс с неговата наглост и дързост не се отказва от опитите да се измъкне от това на пръв поглед безнадеждно положение. Възползвайки се от това, че „Бисквитата“ не се отличава с особена съобразителност, и че освен това окончателно се е объркал под градушката от обвинения на Оуенс, „Сноу“ започва настойчиво да твърди, че е взел всичките секретни материали със себе си заради собствената си безопасност, тъй като се страхува от предателство от страна на Маккарти. На него, философствува Оуенс, не му харесва прекалено горещия стремеж на Маккарти да стане диверсант, той започнал да подозира, че Маккарти е агент на Гестапо, изпратен от немците със задачата да го предаде по време на срещата в морето. И именно за този случай той взел със себе си секретните материали, за да докаже с тяхна помощ на Ритер, че е невинен.