Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Слушай — каза тя. — Той е болен. А ти уж си му приятел. Намери го.
Евънс каза, че ще се опита. Когато си тръгна, Марго вече бързаше към спалнята да се облече, преди да потегли за банката.
Навън, под млечната следобедна светлина, умората го връхлетя изведнъж. Искаше само едно — да се прибере и да се наспи. Качи се в колата и потегли. Вече виждаше кооперацията си, когато телефонът му иззвъня отново.
Беше Дженифър — да пита къде е.
— Съжалявам — каза той. — Днес не мога да дойда.
— Важно е, Питър. Наистина.
Той се извини отново и каза, че ще й се обади по-късно.
После Лиза, секретарката на Хърб Лоуенстайн, се обади да му каже, че Николас Дрейк цял следобед се опитвал да се свърже с него.
— Наистина иска да говори с теб.
— Добре — каза Евънс. — Ще му се обадя.
— Беше вбесен.
— Ясно.
— По-добре обаче първо се обади на Сара.
— Защо?
Връзката прекъсна. Винаги ставаше така в алеята зад кооперацията — там мрежата нямаше покритие. Той мушна телефона в джобчето на ризата си — щеше да се обади след няколко минути. Подкара по алеята и спря на мястото си в гаража.
Качи се по задните стълби до апартамента си и отключи вратата.
И зяпна.
В апартамента му цареше хаос. Изпотрошени мебели, изтърбушена тапицерия, разпилени документи, книгите от библиотечната пръснати по пода.
Стоеше вцепенен на прага. После влезе, вдигна един прекатурен стол и седна на него. Сети се, че трябва да се обади на полицията. Стана, намери телефона на пода и набра номера. Но в същия миг мобилният в джоба на ризата му започна да звъни. Той затвори другия, преди да се е свързал с полицията, и отговори на мобилния.
— Да?
Беше Лиза.
— Връзката прекъсна — каза тя. — По-добре се обади на Сара веднага.
— Защо?
— Тя е в къщата на Мортън. Имало е обир.
— Какво?!
— Знам. Обади й се — каза тя. — Беше много разстроена.
Евънс затвори телефона. Стана и отиде в кухнята. И там всичко беше нагоре с краката. Погледна в спалнята. Същото. Хрумна му само, че домашната помощница ще дойде чак следващия вторник. Как би могъл да приведе апартамента си в ред?
Отвори отново мобилния си и набра.
— Сара?
— Ти ли си, Питър?
— Да. Какво е станало?
— Не по телефона. Ходи ли си вече у вас?
— Току-що влизам.
— И… и при теб ли е същото?
— Да. И при мен.
— Можеш ли да дойдеш тук?
— Да.
— Кога? — Беше уплашена.
— След десет минути.
— Добре. Ще те чакам. — И затвори.
Евънс запали своя приус и той оживя с напевно жужене. Приятно му беше, че има хибрид — списъкът на чакащите в Лос Анджелис вече беше толкова дълъг, че ти идваше редът чак след половин година. Наложило се бе да вземе светлосив, което съвсем не беше любимият му цвят, но иначе обичаше колата си. И му беше много приятно, че напоследък забелязва по улиците все повече хибриди.
От другата страна на улицата видя син приус, съвсем същия като онзи, който беше видял от прозореца на Марго. Електриковосин, крещящ цвят. Помисли си, че неговият сивчо му харесва повече. Зави надясно, после наляво, на запад през Бевърли Хилс. Знаеше, че по това време на деня стават задръствания и че трябва да излезе на Сънсет, където движението беше малко по-добро.
На светофара на Уилшир видя зад себе си още един син приус. Същият грозен цвят. Двама мъже в колата, не млади. На светофара на Сънсет колата още беше зад него. През две коли.
Той зави наляво, към Холмби Хилс.
Приусът също зави наляво. След него.
Евънс спря пред портала на Мортъновата къща и натисна звънеца. Охранителната камера над кутията се включи.
— Какво обичате?
— Аз съм Питър Евънс. Идвам при Сара Джоунс.
Кратка пауза, последвана от жужене. Порталът бавно се разтвори. Алеята лъкатушеше и оттук къщата не се виждаше.
Докато чакаше, Евънс погледна към пътя назад и видя синия приус да се приближава. Подмина го, без да намали, и се скри зад един завой.
Така. Може пък в крайна сметка да не го следяха.
Пое си дълбоко дъх и издиша бавно.
Порталът се отвори докрай и той потегли по алеята.
ХОЛМБИ ХИЛС
Вторник, 5 октомври
15:54
Беше почти четири. Около къщата на Мортън гъмжеше от охранители. Неколцина оглеждаха земята сред дърветата, по алеята имаше дори повече, скупчени около няколко пикапа с надписи ОХРАНИТЕЛНИ УСЛУГИ АНДЕРСЪН.
Евънс паркира до поршето на Сара, слезе от колата и тръгна към входа. Отвори му човек от охраната.
— Госпожица Джоунс е в дневната.
Евънс мина през просторното фоайе покрай витата стълба към втория етаж. Надникна в дневната, готов да види същия безпорядък като онзи в собствения си апартамент, но тук всичко си изглеждаше на мястото. Не по-различно от всеки друг път.