Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Евънс и Сара затичаха напред. Евънс се свлече на ръце и колене и пропълзя по ръба на пропастта, за да надникне към шофьорското място. Трудно беше да се види нещо — предното стъкло се беше сплескало и между пътя и ферарито почти нямаше пролука. Хари дотича с фенерче и Евънс го взе да надникне в колата.
Нямаше никого. Черната папионка на Мортън се поклащаше на дръжката на вратата, но от самия него нямаше и следа.
— Сигурно е изхвърчал при сблъсъка.
Евънс насочи фенерчето надолу. Ронеща се жълтеникава скала, спускаща се стръмно двайсет и пет метра до океана. Нищо.
Сара тихо плачеше. Хари изтича да вземе пожарогасител от лимузината. Евънс местеше лъча на фенерчето по скалата. Джордж го нямаше. Нямаше нищо — нито свлечени камъни, нито следи от свличане, нито парчета от раздрани дрехи.
Чу съскането на пожарогасителя и изпълзя назад от ръба на пропастта.
— Видяхте ли го, сър? — попита Хари. Лицето му беше разкривено от мъка.
— Не. Нищо няма.
— Може би… там? — Хари посочи дървото. И беше прав — ако Мортън бе изхвърлен при първия удар, като нищо можеше да е на двайсетина метра надолу по пътя.
Евънс тръгна назад и отново освети пропастта с фенерчето. Батерията се изтощаваше и лъчът отслабваше. И все пак Евънс почти веднага мярна проблясъка на мъжка лачена обувка, вклинена между камънаците сред прибоя.
Седна на пътя и стисна главата си с ръце. И заплака.
ПОЙНТ МУУДИ
Вторник, 5 октомври
03:10
Докато полицаите ги разпитат и спасителният отряд се спусне с осигурителни въжета по скалата да прибере обувката, стана три след полунощ. Не откриха друга следа от тялото и ченгетата стигнаха до неофициалното заключение, че океанските течения вероятно ще го отнесат до брега на Пизмо Бийч.
— Ще го намерим след седмица или там някъде — каза един полицай. — Или поне онова, което остане от него.
В момента товареха катастрофиралото ферари на един камион с открита каросерия и разчистваха пътя. Евънс искаше да си тръгва, но патрулният полицай, който му беше снел показанията, все се сещаше да го попита за още нещо. Младок беше, сигурно току-що навършил двайсет. И изглежда, не беше попълвал много формуляри досега.
Първия път, когато се върна при Евънс, попита:
— Колко време след катастрофата сте стигнали до мястото, как мислите?
— Не съм сигурен — каза Евънс. — Ферарито беше почти на километър пред нас, може и повече. Ние се движехме с шейсет километра в час, така че… може би минута след това.
Хлапето, изглежда, се стресна.
— Движели сте се с шейсет с тази лимузина? На този път?
— Ами… Може да е било и с по-малко.
Втория път се върна и каза:
— Казахте, че пръв сте се озовали на мястото на катастрофата. И че сте изпълзели по края на пътя?
— Точно така.
— По строшените стъкла?
— Да. Нали предното стъкло на ферарито е счупено. Бодяха ми по ръцете, докато пълзях.
— Значи това обяснява защо стъклата са разместени.
— Да.
— Имате късмет, че не сте се нарязали.
— Да.
Третия път се върна и каза:
— По ваша преценка в колко часа е станала катастрофата?
— В колко часа? — Евънс си погледна часовника. — Нямам представа. Но да видим… — Опита се да възстанови събитията. Речта беше започнала някъде около осем и половина. Мортън беше излязъл от хотела към девет. През Сан Франциско, после по моста… — Може би в девет и четиридесет и пет или в десет.
— Значи преди пет часа? По груби сметки?
— Да.
Хлапето изхъмка, сякаш с изненада.
Евънс погледна към камиона — вече бяха натоварили смачканите останки на ферарито. Един полицай стоеше на каросерията до него. Трима други стояха на пътя и разговаряха оживено. С тях имаше и още един човек, във фрак. Говореше с полицаите. Когато се обърна, Евънс с изненада го позна — човекът с фрака беше Джон Кенър — и попита младия полицай:
— Какво става?
— Не знам. Просто ми казаха да проверя времето на катастрофата.
После шофьорът се качи в кабината на камиона и запали двигателя. Един от полицаите извика на младока:
— Стига толкова, Еди!
— Е, това е — каза младокът на Евънс.
Евънс погледна към Сара да види дали и тя е забелязала Кенър. Беше се облегнала на лимузината и говореше по телефона. Кенър се качи в една тъмна кола — караше я непалецът, и потегли.
Ченгетата си тръгваха. Камионът зави и пое по пътя към моста.
— Май е време и ние да тръгваме — каза Хари.
Евънс се качи в лимузината. Потеглиха назад към светлините на Сан Франциско.