Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Моята кола — каза Мортън и заслиза по стълбите, като леко залиташе.
— Джордж, по-добре не… — започна Сара.
Но той пак беше започнал да пее:
— „И ми рече да не карам, но прибрах се жив и здрав, значи бил съм луд съвсем, тъй ми рече и отсечееее…“
Един от репортерите промърмори:
— Определено не е наред.
Евънс тръгна след Мортън, сериозно разтревожен. Мортън даде на момчето, обслужващо паркинга, банкнота от сто долара с думите:
— Двайсетачка за теб, приятелю. — И направи безуспешен опит да отвори вратата на ферарито. — Тия скапани италиански коли. — Накрая се намести зад волана на сребристия звяр, запали двигателя и се усмихна. — Виж, това се казва мъжки звук.
Евънс се наведе с ръце на капака.
— Джордж, остави Хари да кара. Освен това с теб май трябваше да обсъдим нещо.
— Нищо подобно.
— Но аз мислех…
— Хлапе, разкарай се от пътя ми. — Камерите още ги следяха, но Мортън се премести така, че да е в сянка зад тялото на Евънс. — Знаеш ли, будистите имат една поговорка.
— Каква поговорка?
— Запомни я, хлапе. Гласи следното: „Всичко важно не е дистанцирано от мястото, където седи Буда“.
— Джордж, наистина мисля, че не трябва да караш.
— Ще запомниш ли какво ти казах току-що?
— Да.
— Мъдростта на вековете. Довиждане, хлапе.
И натисна газта. Ферарито излетя с рев от паркинга и Евънс едва успя да отскочи.
— Питър, хайде.
Евънс се обърна и видя Сара до лимузината. Хари сядаше зад волана. Евънс се намести отзад със Сара и потеглиха след Мортън.
Ферарито зави наляво в подножието на хълма и се скри зад завоя. Хари увеличи скоростта, шофираше с професионално умение.
— Знаеш ли къде отива? — попита Евънс.
— Представа си нямам — отговори Сара.
— Кой му написа речта?
— Сам си я написа.
— Сериозно?
— Вчера работи цял ден и не ми позволи да видя какво прави…
— Господи — промълви Евънс. — А онова с Монтен?
— Беше извадил една книга с цитати.
— А Дороти откъде я е измислил?
Тя поклати глава.
— Нямам представа.
Подминаха парка Голдън Гейт. Движението беше рехаво и ферарито се движеше бързо, лавираше между другите коли. Напред се виждаше мостът Голдън Гейт, ярко осветен в нощта. Мортън увеличи скоростта. Ферарито се движеше почти със сто и петдесет километра в час.
— Отива при Марин — каза Сара.
Мобилният телефон на Евънс иззвъня. Беше Дрейк.
— Ще ми кажеш ли каква беше тази история?
— Съжалявам, Ник. Не знам.
— Той сериозно ли го каза? Че ще си оттегли подкрепата?
— Мисля, че да.
— Това не е за вярване. Явно е получил нервна криза.
— Не знам.
— Точно от това се боях — каза Дрейк. — Знаех си, че ще се случи нещо подобно. Помниш ли на самолета, на връщане от Исландия? Казах ти го, а ти отвърна да не съм се притеснявал. И сега ли мислиш така? Че не трябва да се притеснявам?
— Какво искаш от мен, Ник?
— Ан Гарнър каза, че е подписал някакви документи на самолета.
— Да. Вярно е.
— Те свързани ли са с внезапното и необяснимо решение да оттегли поддръжката си за организацията, която толкова обичаше и ценеше?
— Изглежда, е променил мнението си за това.
— И ти защо не ми го каза?
— Защото той така поиска.
— Да ти го начукам, Евънс.
— Съжалявам — каза Евънс.
— Тепърва има да съжаляваш.
Телефонът млъкна. Дрейк беше затворил. Евънс затвори ядно капака на своя.
— Дрейк е бесен, а? — обади се Сара.
— Направо е откачил.
След моста Мортън пое на запад, далеч от светлините на магистралата, по тъмен път покрай скалната стена. Караше още по-бързо.
— Къде сме? — попита Евънс.
— Мисля, че сме в общински парк — отвърна Хари.
Опитваше се да не изостава, но на този тесен път с остри завои лимузината не можеше да се мери с ферарито. Преднината му се увеличаваше. Скоро виждаха само габаритите му, току изчезващи зад завоите на половин километър пред тях, и отблясъка на фаровете в скалите.
— Ще го изгубим — каза Евънс.
— Съмнявам се, сър.
Само че лимузината продължаваше да изостава. След като Хари взе един завой твърде бързо — тежката задница поднесе към ръба на пропастта, — се наложи още да намалят скоростта. Движеха се през пустош. Цареше мрак, по скалите нямаше никакви светлинни. Изгряващата луна проточваше сребърна нишка по тъмната вода в ниското.
Пътят пред тях беше съвсем тъмен.
След поредния завой пред погледа им се появи следващият, на стотина метра напред — обхванат от валма сив дим.
— О, не! — прошепна Сара и затисна устата си с ръка.
Ферарито се беше завъртяло, ударило се беше в едно дърво и се беше преобърнало. Сега лежеше с колелата нагоре, смачкано и бълващо дим. За една бройка не беше паднало в пропастта. Предницата му висеше над бездната.