Магията на Волкхавар

— И какво поиска в замяна на услугата си, на любовните си магии и омая за сън жената от Студената канара? Нещо различно или същото? Кой друг е плащал с кръв?

Разнесе се сподавен изплашен вик. Една жена се обади дръзко сред тълпата:

— Никой от селото не е плащал такава цена.

— Надявам се да не лъжеш — каза свещеникът и се изправи, строг и респектиращ в червените си одежди. — Не вярвам някой друг да се е пазарил за такава цена. Само това момиче. Трябва да се е занимавала с магии и през тази нощ.

— С магии? — избухна панически старият Аш. — Моята робиня е много ценна. Как бих могъл да си позволя друга на нейно място, ако трябва да се избавя от Шайна?

— Ще направиш, каквото ти наредя — строго сви вежди свещеникът. — Освен ако не искаш в долината да се шири чума от вампири.

Небето беше камбана, кънтяща в синевата. Под него през мрежест облак се носеше тънка струя пара като лилия в езеро. Горният слой на въздуха беше тънък като черупка на яйце, пронизан от слънчеви лъчи сякаш нежните струни на арфа. Душата на Шайна летеше по алеите от безмълвни сапфири.

И преди беше летяла, но не както сега. Нададе тих вик на яд и отчаяние. Преди бе летяла във времето и извън него, толкова бързо, теглена към дома от нишката, която я свързваше неразделно с тялото й. Беше скрита от опасностите на нощта.

Сега нощта я преследваше. Един черен сокол я следваше като откъснато парче черно платно от някой кораб в бушуващото море. Нямаше шанс. Нямаше никакъв шанс да се изплъзне. Беше твърде късно. Той умееше да прескача времето като нея и не можеше да му избяга. Сутрешната светлина бе огряла земята и в селото с сигурно вече бяха намерили тялото й, безжизнено и беззащитно. Шайна, Шайна, какво направи?

Знаеше, че над Аркев тегне магия, но не й обърна внимание. Беше унесена от любовта си и магията я беше вързала като с въже. Последва Дисаел. Не мислеше за нищо, не си спомняше нищо, виждаше само него. Беше престанала да съществува или така й се струваше. Превърна се в част от въздуха около него, дъх от дробовете му. Тогава магьосникът я прободе с погледа си и меките му отвратителни думи й дадоха да разбере, че я познава, че я вижда, че е в капана му. В този момент душата й се събуди и забрави всичко: магията, радостта, любовта, и полетя, но без надежда. Скъсаното черно платно се носеше свободно и неотстъпно след нея. Черната птица играеше на гоненица с нея. Когато му омръзнеше, жестокият Волк Волкхавар щеше да я сграбчи без усилие и с усмивка.

А нишката, която я свързваше с тялото й, беше слаба. Беше стигнала твърде далеч и тя нямаше сила да я притегли към тялото, да се намотава както преди. И все така безнадеждна, Шайна продължи да лети.

Мина през облак, подобен на руно, а от другата му страна я заобиколиха рояк птици.

Първо ги прие като нещо естествено. Летеше под и над тях плавно, крилете им се удряха в нея.

Но птиците не я отминаваха, скупчиха се около нея. Размахваха криле и раздвижваха въздуха около главата й. Лицата им бяха съвсем еднакви, жестоки, бесни, с отворени клюнове. Ноктите им я деряха и въпреки че не можеха да разкъсат астралната й тъкан, те я задушаваха и объркваха. С безтелесните си ръце тя се опитваше да ги прогони. Очите й вече не следяха небето. Виждаше само размахващи се нокти и груби изплезени езици като кървави ками. Напразно се бореше да се освободи, като се въртеше, спускаше се и се издигаше. Най-после разбра кой бе изпратил птиците или ги беше извикал, или беше създал тази илюзия във въздуха.