Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— Ами да — кимна след миг колебание Кейт. — Чувала съм това име. Може би…
— Не се снимам често, нямам и големи роли, въпреки че съм участвала в няколко много известни продукции — поясни Луси. — Бих казала, че тази е първата ми значителна роля. Започнах с Бродуей, после се прехвърлих в киното — иначе казано, приемах всичко, което ми се предлагаше. Надявам се, че няма да се изнервите от камионите и караваните, които ще се появят тук, но за щастие това ще стане чак през лятото… Или изобщо няма да стане, заради този луд, който ни последва чак тук. Ще бъде много жалко…
— Я ми разкажете — заинтригува се домакинята и леко се приведе напред. Очите й потъмняха, на лицето й се изписа тревога. — Нима наистина ви преследва чак от Западното крайбрежие? Споменахте, че имате хеликоптер…
— Ако не сте го преживяли, няма как да знаете колко е ужасно — въздъхна Луси. — Не го пожелавам на никого! Когато се преместихме тук, бях на седмото небе. Но той пак ни откри. Убедена съм, че е той, няма кой друг да бъде. Господ да ни е на помощ, ако се е появил и втори… Да, наистина имам хеликоптер и при нужда пътувам с него. Разбира се, не чак от Западното крайбрежие…
— Хубаво е, че не живеете сама — подхвърли Кейт.
— Колежката ми току-що си замина — престорено унило отвърна Луси. — Уплаши се от нападателя…
— Ами онзи хубавец, приятелят ви? За един миг се запитах дали и той не е актьор, при това известен. Но не можах да се сетя кой… — Усмивката й беше доста мръсничка. — На челото му пише, че е от Холивуд. С какво се занимава?
— Най-вече със създаване на неприятности — отвърна Луси.
— Ако ти направи нещо лошо, обърни се за помощ към старата Кейт, скъпа — заряза официалния тон съседката и лекичко потупа възглавницата в скута си. — Аз умея да се оправям с такива…
Луси хвърли поглед към издължения силует на „Всичко е уредено“, който блестеше на слънцето. По всяка вероятност бившият съпруг на Кейт беше останал без скутер, а пребиваването му на Кайманите бе свързано с интереса на данъчните власти към доходите му.
— Миналата седмица този луд влезе в имота ми — каза на глас тя. — И просто се питах дали…
— Не съм го виждала — прекъсна я с категоричен тон Кейт. — Но не разбирам откъде си сигурна, че става въпрос именно за човека, който ви преследва… Тук наоколо се мотаят какви ли не — градинари, техници по басейните, строителни работници… Видях линейката и полицейските коли, разбира се. И се изплаших до смърт. От такива неща замират цели региони…
— Значи си била у дома — кимна Луси. — Колежката, с която живеех — вече бившата, беше на легло с тежък махмурлук. Може би е поискала да излезе малко на слънце…
— Точно така — кимна Кейт. — Видях я.
— Вярно?
— О, да. Бях горе във фитнеса и случайно погледнах навън. Видях я да излиза от вратата на кухнята. Помня, че беше облечена с пижама и някакъв пеньоар отгоре… Сега вече всичко ми стана ясно. Момичето е страдало от махмурлук.
— Помниш ли в колко часа я видя? — попита Луси и хвърли кос поглед към джиесема си на масичката, който кротко записваше целия разговор.
— Нека да си помисля… Може би в девет, или някъде там… — Кейт махна с ръка към къщата на Луси зад гърба си. — Седна до басейна…
— И после какво стана?
— Бях на тангентора — отговори Кейт по типичния начин за всички като нея, които си въобразяват, че светът се върти около тях. — Чакай да си помисля… Май се разсейвах с някакво сутрешно шоу, което течеше по телевизията. Не, не, всъщност говорех по телефона. Спомням си, че като погледнах отново навън, нея вече я нямаше. Реших, че се е прибрала. Искам да кажа, че не стоя много дълго навън…
— А ти колко време остана на тангентора? — попита Луси. — Ще ми покажеш ли фитнеса си, за да преценя откъде точно си я видяла?
— Разбира се, скъпа — кимна Кейт и се надигна от огромното бяло кресло. — Искаш ли нещо за пиене? Лично аз с удоволствие бих си пийнала една „Мимоза“, защото се възбудих от приказките за разни нападатели, филмови камиони и хеликоптери… Обикновено използвам тангентора не повече от тридесет минути…
Луси се наведе и взе джиесема от масичката.
— Ще пия същото, което пиеш ти — отвърна тя.
15.
Някъде към единайсет и половина Скарпета излезе на паркинга, за да се срещне с Марино, който я чакаше до взетата под наем кола. По небето бягаха тъмни облаци, прилични на гневно размахани юмруци, слънцето за момент надничаше иззад тях, а вятърът развяваше полата и косите й.