Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— Може би е имала предвид медийния интерес — любезно каза Скарпета.
— Какво по-лошо може да има от това, което се случи с моята Джили? — прошепна госпожа Полсън и избърса очите си.
— А според вас, какво се е случило с нея? — намеси се Марино, докосвайки с пръст ръба на чашата си.
— Много добре знам какво се случи — отвърна жената. — Почина от грип. Господ я прибра при себе си. Не знам защо. Надявам се някой ден да разбера…
— Някои хора не са убедени, че е починала от грип — подхвърли Марино.
— В такъв свят живеем. Всички търсят драмата. А моето момиченце лежеше болно от грип. Тази година колко народ си отиде от грипната епидемия.
Очите й се извърнаха към Скарпета.
— Госпожо Полсън, вашата дъщеря не е починала от грип — твърдо изрече патоложката. — Сигурна съм, че вече са ви го съобщили. Нали разговаряхте с доктор Филдинг?
— О, да. Говорихме по телефона веднага след като това се случи. Аз обаче не зная как можете да определите дали някой е починал от грип. Как ще го докажете, след като човекът не кашля, няма температура и не се оплаква? — От очите й потекоха сълзи. — Джили имаше трийсет и девет градуса и се задушаваше от кашлица. Излязох да й купя сироп, нищо повече. Отидох с колата до Кери Стрийт, откъдето взех няколко шишенца…
Скарпета отново погледна към сиропа, оставен на кухненския плот, после си помисли за пробите в кабинета на Филдинг, които беше разгледала малко преди да тръгнат насам. В белодробните срезове имаше остатъци от фибрин, лимфоцити и макрофаги, с подчертано разтворени алвеоли. Вирусната бронхопневмония на Джили — едно често срещано усложнение на грипа, най-вече сред децата и възрастните — е затихвала, без да притежава достатъчно сила, за да увреди функциите на белите дробове.
— Ние можем да определим дали дъщеря ви е починала от грип, госпожо Полсън — каза на глас тя. — Това става след специфично белодробно изследване. — Не искаше да навлиза в технически подробности, да й обяснява колко възпалени, подути и втвърдени щяха да бъдат дробовете на Джили, в случай че наистина беше починала от тежка форма на бронхопневмония. — Тя вземаше ли антибиотици?
— О, да. Цяла седмица. — Жената механично протегна ръка към кафето си. — Бях убедена, че се оправя… Помислих си, че е останало само влиянието на простудата.
Марино отмести стола си и стана.
— Имате ли нещо против да ви оставя да си поговорите? — попита той. — Бих искал да поогледам наоколо…
— Не знам има ли нещо за гледане, но моля — кимна госпожа Полсън. — Не сте първият, който проявява желание да поогледа. Спалнята й е в дъното.
— Ще я намеря — каза Марино. Обувките му проскърцаха по старото дюшеме.
— Джили е била на път да оздравее — заяви Скарпета. — Изследванията на белите й дробове го доказват.
— Но все още беше слаба…
— Госпожо Полсън, тя не е починала от грип — отправи твърд поглед Скарпета. — Важно е да го разберете. Ако беше починала от грип, аз просто нямаше да съм тук. Опитвам се да ви помогна, но ще трябва да отговорите на няколко въпроса.
— Не говорите като тукашна — отбеляза жената.
— Родена съм в Маями.
— О, така ли? И сигурно още живеете там или някъде наблизо… Винаги съм мечтала да посетя Маями. Особено когато времето тук е гадно, мрачно и студено… — Стана да допълни чашите и сковано се насочи към машината за кафе, която беше поставена в близост до сиропа. Скарпета се опита да си представи как госпожа Полсън завързва дъщеря си за леглото, обръщайки я по очи. Не беше невъзможно, но събитията едва ли се бяха развили така. Майката не тежеше повече от дъщерята, а удушвачът на Джили е бил достатъчно тежък и силен, за да блокира усилията й да се освободи, при това без да й причинява допълнителни наранявания. Въпреки тези съображения Скарпета все още не изключваше госпожа Полсън като евентуален извършител. Искаше й се, но просто нямаше право…
— Толкова исках да заведа Джили в Маями, Лос Анджелис или на някое друго хубаво място — промълви госпожа Полсън. — Но аз се страхувам да летя, а в кола ми прилошава. По тази причина почти не пътувам. Сега ми се иска да бях положила по-сериозни усилия…
Каничката почти се изплъзна от слабата й трепереща ръка. Скарпета внимателно огледа ръцете и китките на жената, търсейки следи от стари охлузвания или наранявания. Но две седмици са си две седмици — един доста продължителен срок. Извади бележника си и надраска няколко думи. Искаше да попита полицията дали при първия разпит госпожа Полсън е имала някакви видими наранявания.