Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— Шантава работа, а? — подхвърли Филдинг. — Сякаш някой я е стискал здраво… Но защо? — Пръстите му развързаха възела на плика и го отвориха. От кафеникавата маса във вътрешността му изригна отвратителна миризма. — Уф! Не знам какво искаш да постигнеш, като се заровиш във всичко това! Но моля, заповядай!
— Остави плика на масата, аз ще проверя каквото ми трябва кимна Скарпета. — Вероятно е била завързана… Как е била намерена? Опиши ми положението на тялото… — Придвижи се към умивалника и откри това, което й трябваше: чифт дълги ръкавици от дебела гума, стигащи почти до лактите.
— Не знам дали ще бъда точен — започна Филдинг. — Била е открита от майка си, която е направила опит да я съживи. Жената не си спомня дали Джили е лежала по очи, по гръб, на една страна… Няма никаква идея и за охлузванията по ръцете.
— А ливор?
— Изключено. Не е била мъртва достатъчно дълго време. Когато кръвта спира да циркулира, тя се събира там, където й позволява гравитацията, образувайки наситенорозови петна, побеляващи и при най-лекия натиск. Хората инстинктивно искат да се преборят със смъртта, като не оставят тялото в покой, но за съдебната медицина обратното е по-полезно. Няколко часа са достатъчни както за по-популярното вкочаняване на тялото, известно като rigor mortis, така и за livor mortis — изразът, който се използва за окончателното спиране на кръвообращението. Дори трупът да се мести след изтичането на тези часове, характеристиките на двете състояния вече са окончателни и дават ясна представа за положението на тялото в момента на смъртта.
Скарпета дръпна лекичко долната устна на Джили, проверявайки за наранявания от вътрешната й страна. Такива наранявания се причиняват, когато устата е затисната с длан или цялата глава е притисната към леглото.
— Направи го спокойно, но аз вече погледнах — забеляза движенията й Филдинг. — Не открих други контузии.
— Езикът?
— Не го е прехапала. Но не ми се иска да_ти обяснявам къде се намира…
— Мога да отгатна — отвърна тя и пъхна ръце в плика с хлъзгавите органи, по-голямата част от които бяха нарязани.
Филдинг подложи облечените си в ръкавици ръце под силната водна струя, която плющеше в умивалника, после ги подсуши с някаква кърпа.
— Прави ми впечатление, че Марино не се е присъединил към теб…
— Честно казано, изобщо не знам къде е — призна с мрачен тон Скарпета.
— Никога не си е падал по разложените трупове.
— Бих била сериозно обезпокоена за всеки, който си пада по тях — сви рамене тя.
— Също и за онези, които обичат мъртви деца — добави Филдинг, облегна се на плота и извърна лице към нея. — Надявам се да откриеш нещо, защото аз не успях. И това много ме смути…
— Кръвоизливи в очните ябълки? — попита Скарпета. — В момента очите й са прекалено зле, за да мога да се произнеса…
— Като я докараха, имаше многобройни кръвонасядания — отвърна Филдинг. — Трудно ми е да кажа дали е имала кръвоизлив в очните ябълки. Но не забелязах такъв…
Скарпета направи опит да си представи тялото на Джили в момента, в който са го докарали в моргата. Била е мъртва едва от няколко часа, лицето и очите й са били кървавочервени.
— Белодробен оток? — попита.
— Донякъде.
Пръстите й най-сетне напипаха езика. Премести се пред умивалника и го подложи на водната струя, след което го подсуши с една от евтините кърпи, осигурени от щата. Придърпа подвижната хирургическа лампа и я надвеси над езика.
— Имаш ли лупа? — попита, докато продължаваше да бърше и нагласява органа.
— Момент…
Филдинг издърпа някакво чекмедже, порови вътре и извади лупа в рамка и с дълга дръжка.
— Дано да видиш нещо, защото аз не можах…
— Документирани припадъци или нещо подобно?
— Не. Никой от близките не е споменавал за такива неща. — Не виждам наранявания — промърмори Скарпета, която търсеше доказателства, че момичето може да си е прехапало езика. — Взел си проба от езика във вътрешността на устата, нали?
— О, да. Взел съм проба от всичко, за което се сетиш — отвърна Филдинг и отново се облегна на мивката. — При огледа не открих нищо подозрително. Лабораторията също не намери нищо, което да свидетелства за сексуално насилие. Не знам дали изобщо са установили нещо необичайно…
— В първоначалното си описание пишеш, че тялото й е пристигнало с пижама, чиято горна част е била обърната наопаки.