Следа

— Това ми напомня, че трябва да задвижа нещата и да придобия родителските права над Грейс — каза Скарпета. — Ако караш направо, ще излезем точно там…

— Хиляди благодарности, Магелан. Просто се чудя как съм се оправял без теб през всичките тези години шофиране из улиците на Ричмънд!

— Нямам никаква представа как се оправяш, когато си далеч от мен — отсече Скарпета. — Разкажи ми нещо повече за Браунинг. Какво е открил в къщата на Полсън?

— Момичето е било в леглото, облечено с пижама и легнало по гръб. Майката била в истерия, както може би се досещаш…

— Била ли е завита?

— Завивките са били отметнати. Фактически са били почти на пода. Майката казала на Браунинг, че така ги е заварила, когато се върнала от аптеката. Но ти вероятно вече знаеш, е жената има проблеми с паметта… Според мен лъже.

— За какво?

— Не съм сигурен. Знам само това, което научих по телефона от Браунинг. Което означава, че изправя ли се пред нея, започваме от самото начало…

— Нещо, което да свидетелства за проникване в къщата? — попита Скарпета. — Независимо от какъв характер…

— Нищо, което би насочило мислите на Браунинг в тази посока. Както вече споменах, той не е особено ентусиазиран… Знаеш как става. Ако детективът не е особено ентусиазиран, това автоматично се предава и на криминалистите, които правят огледа. Щом си на мнение, че никой не е влизал, къде, по дяволите, ще поръсиш с прах за снемане на отпечатъци?

— Не ми казвай, че и това не са направили — сбърчи вежди Скарпета.

— Вече ти казах: стигнем ли там, започвам от самото начало!

Озоваха се в района Фан, присъединен към града малко след Гражданската война и получил името си заради формата на ветрило8. Тесните му улички се извиваха в кръг или свършваха внезапно. Повечето от тях носеха имена на плодове — „Ягода“, „Вишна“, „Слива“… Къщите бяха подредени в редици, построени или реставрирани в старинен стил — с широки веранди, колонада пред входа и красиви огради от ковано желязо. Домът на семейство Полсън беше по-малко ексцентричен и украсен от останалите — на практика представляваше скромна къщичка с правоъгълна форма, плоска тухлена фасада и предна веранда с нормални размери. Покривът беше наклонен, сякаш имаше мансарда, но такава на практика липсваше. Скарпета го оприличи на кутия за шапки.

Марино спря до някакъв тъмносин миниван и двамата слязоха от колата. Алеята беше покрита със стари плочи, на места опасно плъзгави. Късното утро беше мрачно и студено. „Няма да се учудя ако завали и сняг“ — помисли си Скарпета. Той би бил по-добро разрешение от леденостудения дъжд. Градът така и не се адаптира към климатичните промени и при споменаването на сняг повечето жители на Ричмънд се втурваха към магазините за облекло и хранителни стоки. Тук електрозахранването беше предимно надземно и по тази причина обект на чести аварии — особено когато задухат зимните ветрове, обледяващи жиците. Скарпета искрено се надяваше това да не се случи, докато е в града.