Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Уилям се усмихва.
— Може би просто се опитвам да поддържам семейния стил, докторе.
Кърлоу се смръщва нетърпеливо и кръстосва крак върху крак. Познава Уилям достатъчно добре, за да пренебрегне излишните условности.
— Не се шегувайте с такива неща, човече — казва той и се привежда към него. — Би трябвало да знаете, че душевните заболявания у мъжа нямат нищо общо с природното предразположение. Всеки човек има горна граница на поносимост. В момента, в който страданието стане нетърпимо, връхлита лудостта — отбележете, казвам „връхлита“, защото нерядко това става неочаквано, и е необратимо. Ние с вас нямаме матка, която може да бъде извадена оперативно, ако нещата станат сериозни — не забравяйте това, за Бога.
Уилям вдига поглед към тавана в стремежа си да се сети за начин, по който да прекрати този спор.
— Не ми се вярва все още да сме стигнали дотам, че постоянното присъствие на жена ми у дома да ме подлуди, доктор Кърлоу. Може би напрежението, което забелязвате, се дължи най-вече на… умора.
— Драги ми Ракъм — подема докторът с тон на човек, който е прозрял ужасната истина, която събеседникът му укрива, опитвайки се да си придава смелост. — Разбирам, напълно ви разбирам, че приемането на Агнес в заведение за душевноболни би ви причинило страдания и срам. Но вие трябва да ми повярвате — наблюдавал съм много мъже, които са се борили с подобен проблем. Вземат ли веднъж правилното решение, всички те изпитват такова облекчение, каквото не може да бъде описано с думи.
— Е, сигурно все някак може, след като са го споделили с вас — отбелязва иронично Уилям.
Доктор Кърлоу присвива с укор очи. Всичките са еднакви, тези господа с литературни претенции — прекалено умни за собственото си добро; постоянно остроумничат, а не забелязват очевидни факти.
— Помислете сериозно върху думите ми — казва докторът и става от креслото.
— О, разбира се, разбира се — уверява го Уилям и също се изправя. Двамата се ръкуват, без да са постигнали съгласие, а Уилям стиска ръката на доктора с все сила, за да не излезе, че той е по-слабият.
Но стига за това. Все някога Уилям би трябвало да престане да разочарова всички, които го наблюдават. Той не е чак толкова безгръбначен, колкото всички предполагат! Верен на първоначалното си решение, той тръгва нагоре към кабинета, където го чака документацията от парфюмерийните фабрики „Ракъм“. Време е да хване бика за рогата.
Уилям се разполага зад бюрото, хваща жълтеникавите пликове от плътна хартия за единия ъгъл и изсипва съдържанието им едно след друго пред себе си. Намерението му е, след като изсипе всичко пред себе си, да ги взема един по един, не в определен ред, и да ги преглежда колкото е възможно по-бързо. Всъщност му трябва само една най-обща представа как върви бизнесът. По-добре някакви смътни познания, отколкото нищо. Фатално би било да се задълбочава в подробности — по-добре да прехвърли всичко, пък ако ще и да не го разбере докрай. Трябва да долови само общата идея. В училище се е справял и с по-трудни задачи, нали?
Уилям вдига най-горния лист от най-близката купчина и започва да го оглежда, присвил неприязнено очи, обзет от нетърпение да разбере за какво става дума. Какво ужасяващо струпване на думи… Кой би помислил, че старият е имал в главата си толкова думи? При това много от тях неграмотно написани — какъв позор! Но това далеч не е най-лошото — как е възможно толкова много съществителни да извикват толкова малко образи в човешкото съзнание? Как е възможно толкова много глаголи да напомнят за толкова малко действия, към които си струва да проявиш интерес? Просто е невероятно. Въпреки това той продължава да се бори със задачата.
Десет реда по-долу, стигнал до средата на единайсетия, очите на Уилям се приковават в една интересна дума: „сокове“. И това веднага отпраща мислите му към онази жена от Силвър Стрийт, Шугър, и как ли ще ахне, когато чуе изискванията му. Нека ахка, стига да се подчинява! Та за какво, в крайна сметка, е тя…
Но той се отклонява от преките си задължения. Поема си дълбоко дъх и се връща към началото, като този път изчита внимателно на ум всяка дума: