Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
„Количеството на използваеми отпадъци спадна с 15% в сравнение с миналата година. Цветът не се отделя от върха, цветовете са сухи и се ронят. 4 гроси поръчани от Копли. Цъфтяха само 60 от осемдесетте акра.
Да се купи повече качествен продукт от Копли.
Доброто име на «Ракъм». Ще се реши при първите галони. Ноф покрив на сушилната — в събота следобед, ако работниците се съгласят.
Слухове за провокатор от профсъюзите.
Цената на торта нарасна с 2%.“
Стигнал дотук, Уилям изпуска листа, който пада на коленете му, а оттам — на пода. Това изреждане на досадни стратегии и свойските взаимоотношение с някаква си тор — не, това не може да се понесе… трябва да се спаси по някакъв начин!
Но изход няма. Баща му вече го уведоми, че ако не желае да поеме управлението на неговата империя, има право да си потърси работа, където пожелае — или, разбира се, да чака внезапен успех в някоя от „изисканите“ области, към които са насочени интересите му.
Подтикнат от тази мисъл, Уилям отново набира сили да се обърне към документите. Може би пък проблемът не е толкова в самото съдържание, колкото в постоянните неясноти, които баща му допуска. Пък и ако държи да дращи своите неразбираеми дивотии, не би ли могъл поне да го прави с черно мастило, а не с това бледосиньо или бледокафяво? Сигурно старият скъперник не иска да даде някой и друг пенс повече за по-качествено мастило.
Уилям започва да рови из натрупаните хартии, и най-отдолу попада на някаква по-дебела купчина подвързани листове. За негово учудване това се оказва „Повече забавления в Лондон — съвети за светски мъже и пояснения за новаци“. Ето значи къде го е бил забутал!
Поставя справочника на коленете си и го отваря. От вътрешната страна на гърба има джоб, в който открива няколко презерватива от животински черва. Изсъхнали са вече, горките, като сухи листенца на цвете. В най-хубавото време от живота му, във Франция, те бяха ежедневна необходимост. Уличниците категорично настояваха за тях — с приятелски тон, разбира се, но непоколебимо. „Mieux pour nous, mieux pour vous.“8 Ах, какви момичета, какви времена! Толкова отдавнашни, толкова далечни!
Уилям започва да прелиства страниците. Прескача раздела, озаглавен „Свински крачета“ (проститутки, които спират клиенти по улиците), прелиства набързо и „Джолан“ (наличността на евтините заведения). Разделът, озаглавен „Бонфиле“, е последен в книгата, но той е извън неговите възможности — там са вписани заведенията, където, освен всичко останало си длъжен и да поръчваш от най-скъпите вина. За щастие заведението на госпожа Кастауей е вписано в раздел „Добро филе“ (за хора, които правят сметка на парите си).
Заведението на тази мила дама се гордее с изобилие на красавици — имаме предвид конкретно госпожиците Лестър, Хаулет и Шугър. Тези дами могат да бъдат открити у дома от ранния следобед нататък; след шест часа имат обичай да се забавляват в „Камината“ — непретенциозно, но приятно нощно заведение, и си тръгват с всеки отговарящ на изискванията им кавалер в удобен и за двамата момент.
Госпожица Лестър е средна на ръст…
Уилям не изчита докрай описанието на госпожица Лестър, а продължава направо нататък:
Можем смело да предположим, че „Шугър“ не е името, което младата дама е получила при кръщението си, но това е името, на което се радва понастоящем, ако някой не пожелае да я прекръсти още веднъж. Тя се отдава с еднаква страст на всякакви удоволствия. Единствената й цел е да предразположи взискателния познавач и да надмине неговите очаквания. Отличава се с огненочервени къдрици, които в разпуснато състояния стигат чак до кръста й, необичайно изразителни лешникови очи и (въпреки известна ъгловатост на фигурата) доста грациозна стойка. Владее до съвършенство умението да поддържа разговор, и определено е подходяща компаньонка за всеки истински джентълмен. Единственият й недостатък, който за някои вероятно придава особена пикантност на чаровете й, е бюстът, който е като на недорасло дете. Тарифата й е петнайсет шилинга, но за една гвинея върши чудеса.
Уилям бръква в джоба на жилетката, вади часовника си и започва да го опипва разсеяно. Известно време гледа невиждащо циферблата, после сключва пръсти и малката златна машинка продължава да тиктака, скрита в юмрука му.
— Добре ще е да се хвана на работа — казва той накрая.
Но часове по-късно Лети, дочула ясно силно хъркане, долитащо откъм кабинета, влиза вътре на пръсти и намира Уилям заспал на стола.
8
Mieux pour nous, mieux pour vous (фр.) — По-добре и за нас, по-добре и за вас. — Бел.прев.