Ледено ухапване

Не исках да говоря с нея, но не се сдържах.

— Би било много по-добре, ако се сражаваш заедно с пазителя си — заговорих възбудено. — Особено ако пълното изгаряне на стригоите изисква толкова много енергия. По този начин можеш да използваш само част от енергията си, за да отвлечеш вниманието на противника си. А това наистина ще отвлече вниманието им, защото те мразят огъня. Този миг ще е напълно достатъчен пазителят да ги прободе. Така ще можеш да се справиш с цяла банда стригои.

Таша ми се усмихна. Някои морои — като Лиса и Ейдриън — се усмихваха, без да показват зъбите си, но Таша винаги ги оголваше, включително и кучешките си зъби.

— Точно така. Двете с теб трябва да отидем някой ден на лов за стригои — пошегува се тя.

— Не мисля така — отвърнах аз.

В самите думи нямаше нищо лошо, но тонът, с който ги произнесох, не прозвуча добре. По-скоро студено. С неприязън. Таша за миг се изненада от рязката промяна в държанието ми, но явно реши да не ми обръща внимание. Докато шокът на Лиса се предаде и на мен по нашата връзка.

Таша обаче не изглеждаше обезпокоена. Поговори още малко с нас, като се уговори с Кристиан за вечеря. Докато Лиса, Кристиан и аз слизахме надолу по спираловидната стълба, Лиса ме изгледа остро.

— За какво беше всичко това? — запита ме тя.

— Кое за какво беше? — попитах аз най-невинно.

— Роуз — заговори тя многозначително. Трудно е да се правиш на глупачка, когато най-добрата ти приятелка знае, че можеш да четеш мислите й. Така че отлично знаех за какво става дума. — Държа се гадно с Таша.

— Не беше чак толкова гадно.

— Беше груба! — възкликна тя и отстъпи, за да направи път на група деца морои със скиорски екипи, следвани от един морой, инструктор по ски, с доста изморен вид.

Сложих ръце на кръста.

— Виж какво, просто днес съм в кисело настроение, ясно ли е? Не си доспах. И освен това аз не съм като теб. Не съм длъжна през пялото време да бъда учтива.

Както често се случваше напоследък, не можах да повярвам на това, което току-що казах. Кристиан смръщи лице и малко оставаше да ми се сопне, но за щастие тъкмо в този миг Мейсън се приближи към нас. Глезенът му не бе гипсиран или нещо подобно, но леко понакуцваше.

— Здрасти, скокливко — поздравих го аз и плъзнах длан в неговата.

Кристиан забрави за гнева си към мен и се обърна към Мейсън:

— Вярно ли е, че след всичките си самоубийствени спускания най-сетне си получи заслуженото?

Но очите на Мейсън оставаха приковани само в мен.

— А вярно ли е, че ти снощи си се занасяла с Ейдриън Ивашков?

— Аз… какво?

— Чух, че вие двамата сте пиянствали снощи.

Озърнах се озадачено към Лиса и Кристиан и накрая отново към Мейсън.

— Не, разбира се, че не! Та аз едва го познавам.

— Но го познаваш все пак — настоя той.