Ледено ухапване
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ги пушиш, за да печелиш време, докато измислиш следващата си остроумна реплика.
Той се задави от дима, понеже се засмя точно когато вдишваше.
— Роуз Хатауей, нямам търпение да се видим отново. Щом си толкова очарователна, когато си уморена и раздразнена, и толкова прекрасна с това насинено око и скиорско облекло, във върховата си форма навярно си опустошителна и неустоима.
— Ако под „опустошителна“ разбираш, че би трябвало да се боиш за живота си, тогава отговорът е „да“. Имаш право. — Пресегнах се да отворя вратата. — Лека нощ, Ейдриън.
— Скоро ще се видим.
— Едва ли. Както ти казах, не си падам по по-големи момчета.
Влязох в сградата.
— Да бе, сигурно не си падаш — долетя гласът му през затворената врата.
Глава 11
Когато се събудих на следващата утрин, Лиса беше станала и излязла, което означаваше, че имах банята изцяло на мое разположение, за да се приготвя за днешния ден. Обичах тази баня. Беше огромна. Моето царско легло спокойно можеше да се помести вътре. Горещият душ с три различни дюзи бързо успя да ме събуди, въпреки че мускулите ме боляха от вчера. Докато стоях пред огледалото в цял ръст и разресвах косата си, открих с известно разочарование, че синината още си беше там. Беше значително по-бледа и синьото бе станало жълто. С малко грим и пудра щях да я прикрия почти напълно.
Слязох на долния етаж, за да потърся нещо за хапване. Вече затваряха ресторанта след закуската, но една от келнерките ми даде две парчета от кейка с праскови, за да залъжа глада си. Задъвках първия в движение, като наострих сетивата си, за да открия къде е Лиса. След няколко мига я усетих на другия край на сградата, далече от помещенията за учениците. Последвах следата, докато не се озовах пред една стая на третия етаж. Почуках.
Кристиан ми отвори вратата.
— Спящата красавица пристигна. Добре дошла.
Побутна ме вътре. Лиса седеше на леглото с кръстосани крака и ми се усмихна, като ме видя. Стаята беше разкошна като нашата, но повечето от мебелите бяха разместени, за да се освободи място в средата, където беше застанала Таша.
— Добро утро — поздрави ме тя.
— Здравей — кимнах. Дотук с опитите ми да я избягвам.
Лиса потупа на мястото до нея.
— Ела тук. Трябва да видиш това.
— Какво става? — Настаних се на леглото до нея и довърших второто парче кейк.
— Лоши неща — каза тя закачливо. — Ще ти харесат.
Кристиан пристъпи към празното място в средата и застана пред Таша. Двамата си размениха погледи, забравили за Лиса и мен. Очевидно бях прекъснала нещо.
— Защо да не използвам унищожителния огън? — попита Кристиан.
— Защото ще изгубиш много енергия — каза му Таша. Дори и по джинси, с конска опашка — ме белезите — тя успяваше да изглежда привлекателна. — Освен това е много вероятно да убиеш противника си.
Той се подсмихна.
— Че защо да не убия един стригой?
— Невинаги противникът ти ще е стригой. Или може да ти е нужна информация от него. Независимо от всичко трябва да си подготвен.
Осъзнах, че упражняваха магии за нападение. Възбудата и интересът ми скоро засенчиха мрачното настроение, което ме бе обзело, като видях Таша. Очевидно Лиса не се шегуваше, когато каза, че правят „лоши неща“. Винаги бях подозирала, че се занимават с магии за нападения, но това… О! Да си го мислиш и да го видиш с очите си, бяха две съвсем различни неща. Използването на магията като оръжие беше забранено. Наказваше се. Ако някой ученик си позволи да експериментира с това, прегрешението можеше да му бъде опростено и да му се размине единствено с дисциплинарно наказание, но ако възрастен обучаваше младежи… нищо добро не го очакваше. Това можеше да навлече сериозни неприятности на Таша. За част от секундата си помислих какво ще стане, ако я издам. Но моментално отхвърлих идеята. Може и да я мразех, задето се сваляше с Дмитрий, но част от мен вярваше в това, което правеха двамата с Кристиан. Освен това беше страхотно.
— Разсейващата вниманието магия също може да се окаже много полезна — продължи тя.
Сините й очи се фокусираха напрегнато, точно както бях виждала да правят мороите, когато прибягваха до магиите. Китката й се стрелна напред и един огнен език профуча покрай лицето на Кристиан. Не го докосна, но съдейки от начина, по който той трепна, заподозрях, че много малко оставаше да почувства топлината.