Ледено ухапване

И наистина, точно на влизане Мейсън ме погледна.

— Извинявай, хм, че преди малко ти се нахвърлих заради Ейдриън.

Стиснах ръката му.

— Всичко е наред. Зная, че Мия е способна да си измисля истории, които наистина изглеждат доста убедителни.

— Да-а… но дори и да си била с него… май нямам право да…

Взрях се в него, изненадана от срамежливостта, заменила обичайното му дръзко поведение.

— Нямаш ли? — попитах.

На устните му разцъфна усмивка.

— А имам ли?

И аз му се усмихнах, пристъпих към него и го целунах. Устните му бяха удивително топли в мразовития въздух. Е, не беше като разтърсващата целувка с Дмитрий преди пътуването, но беше сладка и приятна — като приятелска милувка, която би могла да прерасне в нещо повече. Или поне на мен така ми се струваше. Съдейки по изражението на Мейсън, би могло да се каже, че целият му свят се е преобърнал.

— Брей — промълви той с разширени очи. На лунната светлина очите му изглеждаха сребристосини.

— Видя ли? Няма за какво да се безпокоиш. Нито за Ейдриън, нито за някой друг.

Отново се целунахме, но този път малко по-дълго, преди най-после да се приберем по стаите си. Сега Мейсън несъмнено беше в много по-добро настроение, а аз се отпуснах на леглото си с усмивка на уста. Не бях съвсем сигурна дали двамата с него сме двойка, но явно бяхме много близо до това.

Но като заспах, сънувах Ейдриън Ивашков.

Отново стоях с него на терасата, само че беше през лятото. Въздухът бе благоуханен и топъл, а яркото слънце грееше високо в небето, заливайки всичко със златиста светлина. Не бях излизала в толкова слънчево време навън, откакто бях живяла сред хората. Всичко наоколо, планините и долините тънеха в зеленина и кипяха от живот. Навред чуруликаха птички.

Ейдриън се облегна на парапета на терасата, огледа се и трепна, когато ме видя.

— О! Не очаквах да те срещна тук. — Усмихна се. — Прав бях. Ти наистина си опустошителна, когато си се понагласила.

Инстинктивно докоснах лицето си под насиненото око.

— Вече го няма — каза ми той.

Въпреки че не можех да видя, някак си бях сигурна, че беше истина.

— А пък ти не пушиш.

— Лош навик — рече той и кимна към мен: — Уплашена ли си? Виждам, че носиш много силна магическа защита.

Намръщих се, сетне сведох поглед. Не бях забелязала как съм облечена. Носех онези джинси с бродерия, които веднъж си бях харесала, но не можех да си ги позволя. Тениската ми беше срязана отпред, оголвайки част корема ми и пъпа, на който се виждаше халка. Винаги съм искала да си направя такъв пиърсинг, но никога не съм можела да си го позволя. Халката представляваше сребриста висулка, на чийто край бе закрепено онова странно синьо око, което ми даде майка ми. Около китката ми бе усукана броеницата на Лиса.