Ледено ухапване

— Да — не й останах длъжна аз, — а пък за Мия можеш да попиташ другата половина. Ако й направиш някаква услуга, тя ще ти се отблагодари с много услуги. — Когато реши да обяви война на Лиса и мен, Мия насъска срещу нас две момчета, които трябваше да разкажат из цялото училище, че съм вършила с тях ужасии. Най-смешното бе, че за да ги убеди, тя беше преспала и с двамата.

По лицето й пробягна смущение, но успя да се окопити.

— Е, поне не съм го правила безплатно.

Ейдриън издаде звук, наподобяващ мяукане.

— Свърши ли? — попитах я. — Отдавна мина времето ти за лягане, а възрастните искат да си поговорят насаме. — Детинското лице на Мия беше нейното слабо място и аз често с удоволствие експлоатирах тази тема.

— Разбира се — сковано каза тя. Бузите й порозовяха, с което още повече подсилиха кукленското й изражение. — Впрочем и без това си имам по-приятни занимания. — Тръгна към вратата, но се спря с ръка върху дръжката. Погледна към Ейдриън. — А това на лицето й, ако не знаеш, е за спомен от майка й.

Тя влезе вътре. Красивите стъклени врати се затръшнаха след нея.

Ейдриън и аз останахме смълчани навън. Накрая той отново извади цигарите си и запали следващата.

— Майка ти, така ли?

— Млъкни.

— Ти си от онези, които или имат сродни души, или смъртни врагове. Нищо средно. Двете с Василиса вероятно сте като родни сестри, а?

— Предполагам.

— Как е тя?

— А? Какво искаш да кажеш?

Той сви рамене и ако не знаех по-добре, бих казала, че прекалява с небрежния тон.

— Не зная. Искам да кажа, че зная за бягството ви… и че имаше някаква история със семейството й и Виктор Дашков…

При споменаването на Виктор Дашков се вцепених.

— И какво?

— Не зная. Само си представям, че сигурно доста й се е насъбрало, така да се каже.

Изгледах го внимателно, докато се питах накъде бие. Веднъж за кратко беше плъзнал слух за крехкото душевно здраве на Лиса, но той бързо бе задушен. Повечето хора вече бяха забравили за случилото се или смятаха, че е лъжа.

— Трябва да си тръгвам. — Реших, че най-добрата тактика засега ще е да го избягвам.

— Сигурна ли си? — Не ми се стори особено разочарован. По-скоро изглеждаше наперен и развеселен. Нещо в него обаче продължаваше да буди интерес у мен, но каквото и да бе то, не бе достатъчно, за да се пребори с останалите ми чувства, нито да ме накара да рискувам и да говоря за Лиса. — Мислех си, че е време възрастните да си поговорят насаме. Има много въпроси за зрели хора, които бихме могли да обсъдим.

— Стана късно, уморена съм, а пък от твоите цигари ме заболя главата — измърморих.

— Предполагам, че си права. — Дръпна от цигарата и изпусна дима. — Някои жени смятат, че цигарите ме правят по-секси.