16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— В такова, в каквото вероятно е Харолд Кракънторп — изпитва огромна нужда от пари.
— Е, едва ли би ги получил, като удуши вдовицата на брат си — отбеляза господин Уимборн. — А никой не е убил Лутър Кракънторп — единственото убийство, което би помогнало на семейството. Така че, инспекторе, наистина не ми е съвсем ясно накъде сочат вашите предположения.
„Най-лошото е — помисли си инспектор Крадък, — че и аз самият не съм много сигурен“.
Глава петнайсета
Инспектор Крадък имаше среща с Харолд Кракънторп в кабинета му и двамата със сержант Уедъръл пристигнаха навреме. Кабинетът се намираше на четвъртия етаж в голяма административна сграда в Сити. Всичко в нея говореше за просперитета и за съвременния вкус на деловите кръгове.
Спретната млада жена записа името му, проведе дискретен разговор по телефона, после стана и ги въведе в кабинета на Харолд Кракънторп.
Харолд седеше зад голямо, покрито с кожа бюро и както винаги изглеждаше безупречен и самоуверен. Дори и да беше изправен пред финансови затруднения (получените по частен път сведения караха инспектора да предполага, че е така), с нищо не го показваше. Той вдигна поглед, посрещайки ги с искрен интерес.
— Добро утро, инспектор Крадък. Посещението ви, надявам се, означава, че най-после имате конкретни новини за нас.
— Страхувам се, че не е точно така, господин Кракънторп. Просто искам да ви задам още няколко въпроса.
— Още въпроси? Положително досега сме отговорили на всичко, което човек може да си представи.
— Сигурно така ви се струва, господин Кракънторп, но става дума за обичайните ни процедури.
— Добре, какво има този път? — нетърпеливо попита той.
— Ще се радвам, ако можете да ми кажете какво точно сте правили следобеда и вечерта на 20 декември, да речем, между три часа следобед и полунощ.
Лицето на Харолд Кракънторп почервеня от гняв.
— Въпросът, който ми задавате, изглежда съвсем странен. Бих искал да знам какво означава това.
Крадък се усмихна любезно.
— Означава, че просто бих искал да знам къде сте били между три часа следобед и полунощ в петък, 20 декември.
— Защо?
— Би ни помогнало да стесним кръга.
— Да го стесните? Значи разполагате с допълнителна информация?
— Надяваме се, че се приближаваме малко по малко до истината, сър.
— Съвсем не съм сигурен, че трябва да отговоря на въпроса ви. Не и в отсъствието на адвоката си.
— Това, разбира се, изцяло зависи от вас — отвърна Крадък. — Не сте длъжен да отговаряте на каквито и да било въпроси и имате пълното право да искате адвокат, преди да го сторите.
— Нали не ме… Нека да бъда напълно ясен… ъъъ… предупреждавате?
— О, не, сър — инспектор Крадък изглеждаше искрено шокиран. — Нищо подобно. Въпросите, които ви задавам, съм поставил и на други хора. В тях няма нищо лично. Просто трябва да стесним кръга по метода на изключването.
— Е, разбира се, готов съм да помогна според възможностите си. Чакайте да видя. На такъв въпрос не е лесно да се отговори веднага, но при нас нещата са точни. Мисля, че госпожица Елис може да помогне.
Той проведе кратък разговор по един от телефоните на бюрото си и почти незабавно се появи приятно закръглена млада жена, облечена в елегантен черен костюм, с бележник в ръка.
— Моята секретарка, госпожица Елис, инспектор Крадък. Госпожице Елис, инспекторът би искал да знае какво съм правил следобеда и вечерта на… коя беше датата?
— Петък, 20 декември.
— Петък, 20 декември. Надявам се, че сте записали нещо.
— О, да — госпожица Елис излезе от стаята, върна се с календар бележник и разтвори страниците. — Сутринта на 20 декември сте били в службата си. Имали сте разговор с мистър Голди относно обединеното предприятие „Кромарти“ и сте обядвали с лорд Фортвил в „Бъркли“…
— А, да, това беше този ден.
— Към три часа сте се върнали и сте продиктували десетина писма. После сте излезли, за да отидете в „Сотби“, защото проявявахте интерес към някои редки ръкописи, които щяха да бъдат предложени за продажба същия ден. Не сте се върнали отново тук, но съм си записала да ви напомня, че е трябвало да бъдете на вечеря в клуб-ресторанта.