16:50 от Падингтън

Мадам Жоале замълча, а после попита с внезапен интерес:

— Защо искате да я намерите? Да не е наследила пари?

— Точно обратното — обясни инспектор Крадък учтиво. — Смятаме, че може би е била убита.

Мадам Жоале отново стана безразлична.

— Ca se peut4! Случва се. Е, тя беше добра католичка. Ходеше на църква в неделя и сигурно се е изповядвала.

— Мадам, говорила ли ви е за някакъв син?

— Син? Искате да кажете, че е имала дете? Смятам го за малко вероятно. Тези момичета, всички те знаят един ценен адрес, на който да отидат. Това е известно на мосю Десен толкова добре, колкото и на мен.

— Може да е родила дете, преди да започне да танцува — каза Крадък. — Например по време на войната.

— Ah! Dans la guerre5! Напълно е възможно. Но ако е така, аз не знам нищо.

— Кои от момичетата бяха най-близките й приятелки?

— Мога да ви дам две-три имена, но тя не беше много близка с никого.

Не научиха нищо повече от мадам Жоале, което да им е от полза.

Когато й показаха пудриерата, тя каза, че Ана е имала такава, както и повечето от момичетата. Вероятно Ана си беше купила кожено палто в Лондон — тя не знаеше. „Аз съм заета с репетициите, с осветлението, с всичките трудности на моя занаят. Нямам време да забелязвам в какво са облечени артистите ми“.

След мадам Жоале разпитаха момичетата, чиито имена им бе дала тя. Едно-две познаваха Ана доста добре, но заявиха, че не е била от тези, които говорят много за себе си, а когато го е правила, така твърдеше едно момиче, е казвала предимно лъжи.

— Тя обичаше да си въобразява разни неща — че е била любовница на велик херцог, на известен английски финансист или че е работила за Съпротивата по време на войната. Разказваше дори една история, че е била филмова звезда в Холивуд!

Друго момиче каза:

— Аз наистина мисля, че е водила скучно буржоазно съществуване. Обичаше да играе в балета, защото го смяташе за романтично, но не беше добра танцьорка. Нали разбирате, ако трябва да кажеш: „Баща ми беше търговец на текстил в Амиен“, това не звучи романтично. Ето защо си измисляше разни неща.

— Дори в Лондон — добави първото момиче — подмяташе за някакъв много богат мъж, който щял да я заведе на околосветско пътешествие, защото му напомняла за неговата дъщеря, загинала при автомобилна катастрофа. Quelle blague6!

— Каза ми, че ще гостува на много богат лорд в Шотландия — отново се намеси второто момиче — и че там ще участва в лов на елени.

Нищо от чутото не беше от полза. От всичко, което беше изречено, ставаше ясно само, че Ана Стравинска е била опитен лъжец. Тя положително не бе ходила на лов за елени с някакъв пер в Шотландия и точно толкова невероятно беше да се намира на слънчевата палуба на голям презокеански кораб, който обикаля света. Не съществуваше обаче и реална причина да се вярва, че тялото й е било намерено в някакъв саркофаг в Ръдърфорд Хол. При установяването на самоличността й мадам Жоале и момичетата бяха несигурни. Всички бяха съгласни, че прилича малко на Ана, но дали наистина е тя? Както беше подута, би могла да бъде всяка друга жена.