16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Имате ли някаква конкретна причина да давате подобен пример?
— О, не. Просто ми хрумна — като абсолютно абсурдно.
— А сега — за вас.
Алфред разпери ръце.
— Казвам ви, не помня нито дати, нито места. Ако ме питахте за Коледа, тогава щях да ви отговоря — имам оправдание. Спомням си къде бях на Коледа. Прекарахме я с баща ми в Бракхамптън. Наистина не знам защо. Той мърмори за разходите около нас, а ако не бяхме отишли, щеше пак да мърмори, че никога не ходим при него. Всъщност го правим, за да зарадваме сестра си.
— Така ли постъпихте тази година?
— Да.
— За жалост обаче баща ви се разболя, нали?
Крадък преднамерено не се приближаваше към същността на въпроса, воден от някакъв професионален инстинкт, който често се проявяваше.
— Да, разболя се. Живее като врабче в името на прословутата икономия и не е странно, че преяждането и препиването си казват думата.
— И това беше всичко, така ли?
— Разбира се, какво друго би могло да бъде?
— Чух, че лекарят му бил разтревожен.
— А, този стар глупак Куимпър — каза Алфред бързо и надменно. — Няма смисъл да го слушате, инспекторе. Той е паникьор от най-висока класа.
— Така ли? Стори ми се много разумен човек.
— Пълен глупак е. Баща ми въобще не е болен, нищо му няма на сърцето, но изцяло се води по Куимпър. Когато наистина се почувства зле, той вдигна голям шум, а Куимпър идваше и си отиваше, задаваше въпроси, интересуваше се от всичко, което е ял и пил. Цялата работа беше смехотворна.
Алфред говореше необичайно разпалено. Крадък мълчеше. Алфред нервничеше, хвърли му бърз поглед и каза сприхаво:
— Добре, какво означават всички тези въпроси? Защо искате да знаете къде съм бил някой си петък преди три-четири седмици?
— Значи си спомняте, че е било петък?
— Вие, мисля, казахте така.
— Може би — отвърна инспектор Крадък. — Във всеки случай денят, за който се интересувам, е петък, 20 декември.
— Защо?
— Най-обикновен разпит.
— Това са глупости. Открихте ли нещо повече за тази жена? Откъде е дошла?
— Информацията ни още не е пълна.
Алфред го погледна остро.
— Не сте се подвели, надявам се, по безумната теория на Ема, че тя може да е била вдовицата на брат ми Едмънд? Всичко е пълна глупост.
— Тази… Мартин, не ви ли потърси по някакъв начин?
— Мен? Мили боже, не! Би било смешно.
— Мислите, че е по-вероятно да е отишла при брат ви Харолд?
— Разбира се. Името му се появява във вестниците. Той е богат. Не бих се изненадал, ако е решила да опита там. Не че щеше да получи нещо. Харолд е толкова стиснат, колкото и самият старец. Ема е добросърдечният член на семейството, а и беше любимата сестра на Едмънд. Но въпреки това не е лековерна. Тя напълно осъзнаваше възможността историята около тази жена да се окаже фалшива. Уредила бе да присъства цялото семейство, а също и един здравомислещ адвокат.
— Много разумно — отбеляза Крадък. — Бяхте ли определили конкретна дата за срещата?
— Трябваше да бъде скоро след Коледа — в края на седмицата, на двайсет и седми… — той млъкна.
— А! — шеговито възкликна Крадък. — Виждам, че някои дати значат нещо за вас.
— Казах ви, че не беше определена конкретна дата.
— Но сте говорили за нея. Коя беше?
— Наистина не си спомням.
— И не можете да ми кажете какво сте правили вие самият на 20 декември, петък?
— Съжалявам, но не си спомням абсолютно нищо.
— Нямате ли календар бележник?
— Не понасям подобни неща.
— Става дума за петъка преди Коледа. Не е толкова трудно.
— Играх голф с един човек, от когото можеше да имам полза — поклати глава Алфред. — Не, това беше предната седмица. Сигурно съм се шляел насам-натам. Прекарвам голяма част от времето си по този начин. Мисля, че човек върши повече работа по баровете, отколкото където и да било другаде.
— Може би хората тук или някои ваши приятели са в състояние да ни помогнат.
— Навярно. Ще ги питам. Ще направя каквото е по силите ми — сега Алфред изглеждаше по-самоуверен. — Не мога да ви кажа какво съм правил този ден — заяви той, — но мога да ви кажа какво не съм правил. Не съм убивал никого в големия хамбар.