16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Усмивката му беше великодушна. Люси отвърна скромно:
— Благодаря, господин Кракънторп. Ще си помисля по въпроса.
— Не чакайте прекалено дълго. Една млада жена не трябва да пропуска такива възможности, ако иска да преуспее в живота.
Зъбите му отново проблеснаха.
— Лека нощ, госпожице Айлсбароу, приятни сънища.
„Дааа — каза си Люси, — дааа… всичко това е много интересно“.
Когато отиваше да си легне, срещна Седрик по стълбите.
— Люси, може ли да ви кажа нещо?
— Да не би да искате да ви стана жена и да дойда в Ибиса, за да се грижа за вас?
Седрик изглеждаше много изненадан и леко разтревожен.
— Никога не съм мислил за подобно нещо.
— Извинявайте, грешката е моя.
— Просто исках да знам дали има разписание в къщата.
— А, така ли? Да, има, на масата във вестибюла е.
— Знаете ли — с укор отбеляза Седрик, — не трябва да си мислите, че всеки иска да се ожени за вас. Вие сте доста симпатично момиче, но не чак толкова. Хората казват: започваш постепенно да се харесваш и ставаш по-лош. Всъщност вие сте последното момиче на земята, за което бих се оженил. Последното.
— Наистина ли? — попита Люси. — Не трябва обаче да ми го натяквате. Може би предпочитате да ви стана мащеха?
— Какво искате да кажете? — изгледа я слисано Седрик.
— Това, което чухте — отвърна Люси, после отиде в стаята си и затвори вратата.
Глава четиринайсета
Дърмът Крадък поддържаше приятелски взаимоотношения с Арман Десен от парижката префектура. Двамата се бяха срещали служебно при един-два случая и се разбираха добре. Тъй като Крадък говореше гладко френски, по-голямата част от разговора се водеше на този език.
— Това е само хипотеза — предупреди го Десен. — Имам снимка на балетния ансамбъл. Ето я, четвъртата отляво. Говори ли ти нещо?
Инспектор Крадък отвърна, че всъщност нищо не му говори. Не е лесно да се разпознае една удушена млада жена, а и на снимката въпросните млади жени бяха силно гримирани и носеха странни украшения за глава като птичи пера.
— Би могла да бъде и тя — отбеляза той. — Не мога да кажа със сигурност. Коя е? Какво знаеш за нея?
— Малко повече от нищо — отвърна весело Десен. — Виждаш ли, тя не е играла централни роли. Нито пък балет „Марицки“ е особено известен. Дава представления в театри в предградията и ходи на турнета — няма големи имена, няма звезди, нито пък прочути балерини. Ще те заведа обаче да се срещнеш с мадам Жоале, която го ръководи.
Мадам Жоале беше енергична, делова французойка с проницателен поглед, малки мустачки и огромно количество мастна тъкан.
— Не обичам полицаите! — погледна ги намръщено тя, без да скрива, че визитата не й харесва. — Винаги когато могат, те ми създават неприятности.
— Не, мадам, не трябва да говорите така — заяви Десен, който беше висок, слаб, меланхоличен човек. — Кога съм ви причинявал неприятности?
— Заради оная малка глупачка, която пи карболова киселина — незабавно отговори мадам Жоале. — И то само защото се беше влюбила в диригента на оркестъра, който не се интересува от жени и има слабост към други неща. Превърнахте го в сензация, което не е хубаво за моя чудесен балет.
— Точно обратното, направихте страхотен удар — заяви Десен. — А и оттогава изминаха три години. Не бива да таите злоба. Сега за това момиче — Ана Стравинска.
— Добре, какво ви интересува за нея? — въпросът на Мадам беше предпазлив.
— Рускиня ли е? — попита инспектор Крадък.
— Не, разбира се. Искате да кажете, заради името? Всички тези момичета си избират подобни имена. Тя не беше важна, не беше изключителна танцьорка, нито пък особено красива. Elle etait assez bien, c’est tout3. Танцуваше достатъчно добре за групови, но не и за солови изпълнения.
— Французойка ли беше?
— Вероятно. Имаше френски паспорт. Веднъж обаче ми каза, че съпругът й е англичанин.
— Казала ви е, че съпругът й е англичанин? Жив… или мъртъв?
3
Тя беше добра, това е всичко (фр.) — Б.пр.