Разединени равнини

— Какво има сега? — сопна се сърдито той. — Безценният ти план се провали преди денонощие.

— Не помня да съм споменавал провал — възрази Дрефос.

— Не се и налагаше.

— Не съм, генерале, няма да го направя и сега. Трябва да издадете заповед за атака. Моментът наближава.

Алдер впери поглед в неясните черти под качулката.

— Значи…

— Стените на Тарк са по-дебели и с по-добра зидария, отколкото предполагах, но реагентът все пак е проникнал в камъка.

— И как по-точно разбра това?

— По най-лесния начин, генерале. Отидох да проверя.

Алдер поклати глава.

— Не ти вярвам.

— За мен мракът е плащ, а за противниците ми — превръзка на очите. Просто отидох при стената и видях онова, което и очаквах да видя. Най-много след три часа ще разполагаш с лелеяната пробойна. Междувременно войската трябва да е готова за нападение.

— Нощна атака? — Нощните атаки бяха рисковани и кръвопролитни, помисли си Алдер.

— Не виждам как биха пропуснали факта, че крепостната им стена се разпада, генерале. Ако не нападнете веднага, на сутринта ще заварите барикади. Трябва да се действа бързо. И докато те са заети да бранят пробойната, а тъмнината намалява ефективността на арбалетите им, ние ще отворим още няколко дупки в стената. Вместо да бездействам през последните няколко дни, аз се погрижих да преустроят един от катапултите в таран.

— Майор Григан ме уведоми. Останах с впечатлението, че не е особено доволен.

Презрителен звук долетя изпод качулката.

— Може да е командир на безценния ви инженерен корпус, но иначе е пълен глупак.

— Майор Григан е имперски офицер… — Алдер усети как самообладанието започва да му изневерява.

— Майор Григан е глупак — повтори Дрефос. — Де да беше на страната на мравкородните, за да пречи на тях. Аз съм десет пъти по-добър занаятчия, отколкото би бил той, дори да отвореше някак очите си за света на механиката. Глупак е, генерале, и ако искате да спечелите тази война, по-добре ми дайте каквото искам.

В два часа преди полунощ това му дойде в повече. Алдер стисна с единствената си ръка Дрефос за яката и го повдигна на пръсти.

— Забравяш се, полковник — просъска той.

А после усети как лявата ръка на Дрефос, облечена в стоманена ръкавица и неестествено силна, хваща китката му и я извива назад. Без да пуска ръката му, приклещена в хватка, чиято овладяна мощ намекваше за сила, способна с едно стисване да счупи костите му, Дрефос го погледна изпод дебрите на качулката си.

— Не бързайте с присъдата си, генерале — каза той. — Подгответе войската за атака. И ако стената устои, тогава правете каквото искате.