Разединени равнини

Когато се събуди след полунощ до едрото тяло на заспалия Стенуолд, мислите й бяха горчиво-сладки. Беше изпълнила задачата си. И докато той пъшкаше отгоре й, тя го бе преценявала аналитично като проститутка, която не е претръпнала докрай.

„Бръмбари!“ Това си беше помислила и макар Стенуолд да не беше типичният бръмбаророден мъж, защото виждаше по-далеч от носа си и мислеше повече, в това отношение беше като всички останали.

Нощната тишина предразполагаше към размисли и Ариана се възползва от отсрочката, за да претегли вариантите за действие, с които разполагаше. Инструкциите на Талрик, не стигаха толкова далеч. Задачата й се ограничаваше с това да подмами Стенуолд на срещите със студентите. Но тя познаваше добре занаята си — беше паякородна все пак. Излишно би било Талрик да я учи на коварство, все едно да учи някой мравкороден как се тръгва на бой.

Талрик не й беше заръчвал да убие Стенуолд, но шансът не беше за изпускане. Вярно, шефът й може би планираше да залови Стенуолд и да го подложи на разпит, но Ариана беше повече от убедена, че ако се яви пред него с кръвта на Стенуолд по ръцете си, Талрик няма да я отпрати разгневен.

Измъкна се изпод чаршафите, без Стенуолд да я усети. Доста вино беше изпил вчера, но бръмбарите държаха на пиене. Със сигурност виното не се беше отразило на втората част от снощното му представление.

Би било въпрос на броени секунди да вземе кинжала си и да го забие в ухото му. Четиридесет години жизнен опит и трупане на знания щяха да прекратят съществуването си с един удар.

Дали би се похвалил, запита се тя, ако оцелееше да види утрото? Щеше ли да разкаже на другите преподаватели за завоеванието си? Или на онзи свой богомолкороден приятел със злите очи? Едва ли, реши накрая. Познаваше го само от няколко дни, но и те бяха достатъчни, за да му вземе мярката.

Притича боса до захвърлената си на пода дреха и опипа преплетената корда на колана за камата си. Броени секунди да го убие и още толкова да се измъкне през прозореца и да изчезне в нощта. Талрик щеше да се изненада, но изненадата му щеше да е приятна.

Само дето камата я нямаше. Присви очи да различи очертанията на светлата дреха и започна да опипва материята. Свалила я бе бавно, без да бърза, подложила бе на жестоко изпитание самообладанието на Стенуолд, разкривайки голотата си пред него малко по малко. Не помнеше оръжието да е падало, значи трябваше да е някъде в дрехата.

Спря да рови и притисна робата към себе си. Изведнъж я завладя силен страх, но в първия миг причината й убягна.

Вратата беше открехната, съвсем малко. После си спомни, че всички врати в къщата стояха открехнати. Естествено. Бръмбарска къща с бръмбарски врати, които имаха сложни заключващи механизми. Никога не би могла да излезе или да влезе през такава врата, ако беше затворена докрай. Колкото и прости да бяха заключалките, тя би била безсилна пред тях.

Същото важеше и за богомолкородния, защото и той като нея беше от стария Неумел вид, който дишаше прахта на Умелите раси след революцията. Паякородните залостваха вратите си, използваха и куки за затваряне, но не и разни въртящи се усукани неща като този механизъм. Затова всички врати тук стояха открехнати — заради приятелите на Стенуолд и заради нея.