Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Тогава, като в отговор на думите й, гората около тях утихна отново. Този път жабите и щурците замлъкнаха толкова рязко, че тишината им се стори оглушителна.
- Не - каза Терън, поклащайки глава. Погледна към нощното небе: -Не!
Фермерът сграбчи дъщеря си и я повдигна:
- Идваме - обърна се към двамата, - помогнете ни.
Ейдриън придърпа Мили.
- Качвайте се и двамата - Мили започна да бие крак в земята, да се дърпа и извива с разтревожени ноздри и треперещи уши. Ейдриън я задържа здраво.
Терън се покатери на коня и придърпа Тракия пред себе си, сетне с рязък ритник пришпори коня обратно към селото. Ройс скочи на гърба на Мишка и като протегна ръка на Ейдриън, му помогна да заеме място зад гърба му, докато също се отправяше по посока на безопасността.
Конете не се нуждаеха от допълнително подканяне, докато търчаха с изпотена от страх козина. Копитата им гърмяха, ехтейки по земята като удари на барабан. Пътят пред тях бе съвсем малко по-светъл от останалата част на гората и за Ейдриън бе често размазан, тъй като вятърът насъл-зяваше очите му.
- Над нас! - извика Ройс. Над главите си дочуха движение сред листата.
Конете направиха остър завой в гъсталака. Невидими клони, листа и борови иглички ги удряха и зашлевяваха. Животните тичаха, обхванати от сляпа паника. Хвърчаха през шубрака, бръсвайки стволове и тласкани от клони. Ейдриън усети Ройс да се привежда и последва примера му.
Трумп. Трумп. Трумп.
Над главата си можеше да чуе бавно, глухо туптене. Силен порив на вятъра връхлетя отгоре - масивно въздушно течение. Заедно с него се разнесе ужасяващият звук на счупване, прекършване, разцепване. Върховете на дърветата се разтърсиха и експлодираха.
- Дънер! - изкрещя Ройс, докато конете подскачаха.
Ейдриън се задържа единствено благодарение на ловката хватка на Ройс. В тъмнината чу Тракия да пищи, изръмжаване и звук като от ударила дърво брадва. Крадецът здраво опъна поводите на Мишка, борейки се с нея, извивайки главата на животното, докато то се изправяше на задни крака и пръхтеше. Ейдриън чу Мили да галопира напред.
- Какво става? - запита Ейдриън.
- Паднаха - изръмжа Ройс.
- Не ги виждам - Ейдриън скочи на земята.
- В гъсталака от дясната ти страна - каза Ройс, докато слизаше от коня. Мишка бе в паника, мятайки глава напред-назад.
- Насам - каза Терън с изтощен глас, - тук сме.
Фермерът стоеше изправен над дъщеря си. Тя лежеше просната в безсъзнание. Кръв се стичаше от носа и устата й.
- Тя се удари в клон - каза Терън. Гласът му бе треперещ и изпълнен със страх. - Аз... не видях дървото.
- Качете я на коня ми - нареди Ройс. - Терън, вземи я и идете в замъка. Не е далече, вижда се светлината на кладите.
Фермерът не протестира. Възседна Мишка, която все още удряше крак и пръхтеше. Ейдриън пое Тракия. Лунен лъч освети лицето й и откри широк белег. Той я повдигна. Главата й увисна назад, ръцете и краката й се поклащаха свободно. Изглеждаше мъртва. Подаде я на Терън, който здраво притисна дъщеря си към своите гърди. Ройс пусна юздата и конят отгърмя в нощта.
- Мислиш ли, че Мили е наоколо? - прошепна Ейдриън.
- Мисля, че Мили вече е станала ордьовър.
- Предполагам добрата новина е, че е осигурила на Терън и Тракия безопасно прибиране в крепостта.
Бавно се отправиха към края на гората. Бяха много близо до мястото, където Дилън и момчетата му бяха влачили трупи по-рано днес. Можеха да видят три от шестте огъня, които осветяваха полето.
- Ами ние? - запита Ройс.
- Смяташ ли, че гиларабринът знае, че сме още тук?
-Есрахаддон каза, че бил интелигентен, значи се предполага, че
знае да брои.
- Тогава ще се върне обратно за нас. Трябва да се върнем в замъка. Разстоянието е около... колко? Двеста фута?
- Там някъде - потвърди Ройс.
- Да се надяваме, че все още оглозгва Мили. Готов ли си?
- Да тичаме отделно, така че да не може да нападне и двама ни. Давай - тревата бе хлъзгава от росата и пълна с пънове и вдлъбнатини. Ейд-риън успя да пробяга само около десетина ярда, преди да се просне по лице.