Авемпарта

- Точно затова трябва да спечелиш - каза Моувин на брат си. - Което ти, естествено, ще сториш, защото си Пикъринг, а Пикърингови никога не се проваляме. Я погледни онзи там. Та той няма никакъв шанс.

Ариста не си направи труда да стане. Моувин бе правил това цяла нощ - сочеше разни хора и обясняваше как по походката или начина им на носене на меч личало, че Фанън може да ги надвие. Тя не се съмняваше, че той е прав, просто се бе поуморила да го чува.

- Каква е наградата за това съревнование? - запита тя.

- Още не са я обявили - промърмори Фанън.

- Най-вероятно злато - отвърна Моувин, - може би във формата на някакъв трофей, но не това прави победата ценна. Престижът е. Веднъж Фанън да спечели, ще се е сдобил с име. Е, той вече има името на Пикъринг, но няма титли. След турнира ще му се отворят възможности. Разбира се, може и да е земя. Тогава ще е уреден.

- Надявам се; със сигурност не искам да свърши в манастир.

- Още ли пишеш поезия, Фанън? - запита Ариста.

- В последно време не съм.

-Биваше я... поне това, което си спомням. Ти пишеше непрекъснато. Какво се случи?

- Той научи поезията на меча. Тя ще му служи далеч по-добре от тази на перото - отвърна вместо брат си Моувин.

- Кой е този? - запита Фанън, сочейки на запад.

- Това е Рентинуал - каза Моувин. - Самообявилият се за гений. Чуйте това. Домъкнал е със себе си онова нещо, огромното приспособление.

- Защо?

- Казва, че е за надпреварата.

- Какво е?

Моувин сви рамене:

- Не знам, обаче е голямо. Крие го под покривало и скимти като момиченце при всяко подскачане на каруцата.

- Я кажи, това не е ли принц Рудолф?

- Къде? - Ариста се изправи на лакът.

Моувин се изкикоти:

- Шегувам се. Олрик ни каза за... твоята заблуда.

- Срещал ли си Рудолф? - попита тя.

- Всъщност съм - отвърна Моувин. - Магаретата се чудят защо ги сравняват с него.

Отне им секунда, сетне Фанън и Ариста избухнаха в смях, към който се присъедини и Моувин.

- Той е кралски боклук, това е сигурно и аз бих бил доста разстроен, ако трябваше да прекарам остатъка от живота си да целувам това магаре. Честно, Ариста, изненадам съм, че не превърна Олрик в жаба или нещо от сорта.

Тя спря да се смее:

- Какво?

- Да го омагьосаш. Седмица като жаба би. какво има?

- Нищо - отвърна тя, отпускайки се обратно на земята и преобръщайки се по корем.

- Хей, съжалявам, не исках да.

- Всичко е наред - излъга тя.

- Беше просто шега.

- Предната ти ми хареса повече.

- Ариста, зная, че не си вещица.

Настъпи дълга неловка тишина.

- Съжалявам - каза Моувин.

- Доста време ти отне - каза тя.

- Би могло да бъде по-лошо - обади се Фанън. - Олрик би могъл да те принуди да се омъжиш за Моувин.

- Това е наистина извратено - каза Ариста, докато се претъркулваше и сядаше. Моувин я изгледа наранено и изненадано. Тя поклати глава: -Имах предвид, че би било като да се омъжа за брат. Винаги съм гледала на вас като на семейство.