Авемпарта

- Не аз ги убих - изкрещя той. - Тя беше! Тя остави светлината. Тя остави вратата отворена.

- Не, Терън - Ейдриън си взе меча от отпуснатите ръце на фермера. - Тракия не е убила семейството си, нито ти си го сторил. Звярът е - мушна меча обратно в ножницата. - Не можеш да я държиш отговорна за вратата. Не е знаела какво ще се случи. Никой от вас не е. Ако си знаел, си щял да бъдеш там. Ако те са знаели, са щели да угасят светлината. Колко-то по-скоро престанеш да обвиняваш невинните и започнеш да разрешаваш самия проблем, толкова по-добре ще бъде за всички. Терън, оръжието ти може и да е остро, но каква полза от остро оръжие, което не може да уцели нищо или още по-лошо, което удари грешната цел? Битки не се печелят с омраза. Гневът и омразата те правят храбър и силен, ала също глупав. И се препъваш в собствените си крака - Ейдриън погледна надолу към стареца. - Това ми се струва достатъчно за днешния урок.

* * *

Ройс и Есрахаддон се върнаха по-малко от час преди залеза и бяха посрещнати от животински парад. Изглежда всяко селско животно бе на път. Повечето от селяните също присъстваха, насочвайки живия поток с камбани, пръчки, тенджери и лъжици, пришпорвайки ги нагоре по хълма към имението. Кравите и овцете вървяха сносно, но прасетата създаваха проблеми и Ройс забеляза Пърл с пръчката си майсторски да ги оркест-рира.

Роуз Макдърн, съпругата на ковача, ги забеляза първа и внезапно Ройс има честта да чуе развълнувани възклицания относно завръщането си.

- Какво става? - Ройс запита Пърл, нарочно отбягвайки възрастните.

- Местим животните в замъка. Ще останем там за през нощта, казват.

- Знаеш ли къде е Ейдриън? Спомняш си, мъжът, с когото пристигнах? Тракия яздеше с него?

- Замъкът - каза му Пърл, сетне присви очички: - Ти наистина ли си уловил прасе в тъмното?

Ройс я погледна объркан. Точно тогава едно прасе се опита да напусне колоната и тя се втурна подире му с размахана пръчка.

Замъкът на лорда на Уестбанк бе типичната крепост със защитна стена и ров: голяма господарска къща на върха на насипания хълм, няколко стопански постройки и всичко това заобиколено с крепостна стена от подострени колове. Солидна порта осигуряваше пропускателния режим. Имаше и вял опит за крепостен ров, който обаче не бе нищо повече от плитък канал. В радиус от около четиридесет ярда имаше изсечени пънове.

Мъже работеха сред дърветата, сечейки борове. Ройс все още не бе напреднал особено с имената, но разпозна Винс Грифин и Ръсел Ботуик да режат с двуръчен трион. Тад Ботуик и още неколцина други хлапетии хвърчаха наоколо, подрязвайки клони с брадвици. Три момичета връзваха клоните в снопове и ги товареха в каруца. Дилън Макдърн и синовете му извличаха трупите до замъка с помощта на воловете, където дървото бе нарязвано и нацепвано.