Авемпарта

Първата официална визита на Ариста като посланик бе приключила. Колкото и зле да бе минало, свърши. Саули го нямаше, така че можеше да изостави мислите за държави и църкви, вина и обвинения. Притискалото я с дни напрежение се разнесе и най-сетне тя бе в състояние да почувства нарастващото оживление, което се носеше около нея.

Хора отвсякъде се стичаха в нарастващата линия. Някои носеха само малък ленен вързоп под мишница, а други пътуваха в компанията на няколко товарни коне.

Имаше и такива, които си водеха по няколко каруци, натоварени с палатки, храна и дрехи. Един изящно облечен търговец си бе донесъл кадифени тапицирани столове и легло с балдахин. Мебелировката си почиваше на върха на една товарна кола.

Силен тропот разтресе покрива на каляската, стряскайки и двете. Джинджифиловите човечета се разхвърчаха.

- Олеле! - ахна Бърнис. Миг по-късно главата на Моувин Пикъринг се появи на прозореца, който надничаше вътре от гърба на коня си, така че черната му коса обрамчваше лицето му.

- Как мина? - дяволито се хилеше той. - Да се готвя ли за война?

Ариста се смръщи.

- Толкова добре, а? - продължи Моувин, без да подозира за създаваната от него суматоха. - Ще говорим по-късно. Трябва да открия Фанън, преди да е започнал да се дуелира с някого. Привет, Хилфред. Това ще е върхът. Кога за последно лагерувахме заедно? До после.

Бърнис си вееше с две ръце, взирайки се в тавана със зяпнала уста. Виждайки нея и армията джинджифилови човечета пръснати по пейките, завесите, пода и скута на дойката, Ариста не можа да сдържи усмивката си.

- Права беше, Бърнис. Бисквитките наистина ме развеселиха.

* * *

- Видя ли го? - Фанън посочи към мъжа в кафяв велурен жакет. -Това е сър Ендън, вероятно вторият най-велик жив рицар след сър Брек-тън.

След още един ден пътуване, което я остави недоспала, Ариста бе в лагера на Пикърингови, криейки се от Бърнис. Момчетата споделяха елегантна едновърха шатра на зелени и златни ивици, която бяха разпънали в източния край на главния лагер. Тримата седяха под украсения с фесто-ни навес, опънат между два пръта от дърво. На левия се вееше златният сокол върху червен фон - символ на рода Есендън, а на десния - зеленият банер на Пикърингови. Сравнен с лагерите на повечето благородници, техният изглеждаше скромен. Някои приличаха на малки замъци и издигането им отне часове на групите слуги. Пикърингови не се бяха обременили с излишен товар: два жребеца и два товарни коня носеха целия им багаж. Нямаха маси или столове и Ариста се отпусна на парче брезент. Ако Бърнис можеше да я види, щеше да получи инфаркт.