Авемпарта

- Уверявам ви, Ваше Кралско Величество - заяви с възможно най-благопристойния си глас Ариста, - че няма да има промени във външната или вътрешната ни политика под ръководството на крал Олрик. Той ще продължи да следва уважаваните от баща ни традиции в подкрепа на достойнството и честта на рода Есендън. Меленгар ще продължи да бъде ваш съюзник на запад.

Ариста стоеше пред краля на Дънмор в най-красивата майчина рокля - спиращата дъха сребърна одежда. Четиридесет копчета обшиваха ръкавите. Десетки футове кадифе оформяха бродирания корсаж и полата. Заобленото деколте се простираше до раменете й. Тя стоеше изправена с вдигната брадичка, гледаща право напред и със сключени ръце.

Крал Росуорт, който седеше на трона си обвит в очевидно вълчи кожи, изпразни чашата си и се оригна. Беше нисък и изключително дебел. Кръглото му подпухнало лице едва издържаше собствената си тежина, като маста се стичаше в три гуши. Очите му - полузатворени, устните му бяха влажни и принцесата бе сигурна, че може да види проблясването на лиги из гънките на врата му. Жена му Фреда седеше до него. Тя също бе едричка, но в сравнение с него изглеждаше слаба. Дордето кралят лееше течности, тя бе на вид и по маниери суха като пустиня.

Тронната зала беше малка, с дървен под и колони, които поддържаха висок катедрален таван. По стените надничаха глави на елени и лосове, покрити с достатъчно прах да направи козините им сиви. Близо до вратата стоеше прословутата деветфутова препарирана мечка на име Осуалд с разперени лапи и отворена в рев уста. Според легендите Осуалд убил петима рицари и безброй простолюдни, преди крал Огдън - дядото на крал Росуорт - да тури край на мечешката екзистенция, въоръжен единствено с кинжал. Това бе се случило преди около седемдесет години, когато Гламрендор бе представлявал само укрепление по границата, а Дънмор -не повече от прорязана с пътеки гора. Самият Росуорт не можеше да претендира за подобна слава. Той бе изоставил ловните традиции за сметка на куртоазния живот. Личеше му.

Кралят надигна бокала си и го изпразни.

Ариста чакаше. Кралят се прозя. Някъде зад нея звучни крачки отекнаха из залата. Разнесе се мърморене, сетне токовете затракаха отново, последвани от щракване с пръсти. Накрая фигура се появи на подиума: стройна и деликатна - елф. Бе облечен в тъмнокафява груба вълнена униформа. Около врата му бе занитена тежка желязна огърлица. Пристъпи, носейки кана, с помощта на която напълни кралската чаша и се оттегли. Кралят пи, накланяйки чашата прекалено. Потече вино, оставило бледа розова линия и капчица върху четинестата му брада. Оригна се отново, този път по-силно и въздъхна доволно. Сетне погледна към Ариста.

- Ами смъртта на Брага? - запита Росуорт. - Имате ли доказателства, че той е бил замесен в тази така наречена конспирация?

- Той се опита да ме убие.

- Да, така казвате вие, но дори и да се е опитал, изглежда е имал добра причина. Брага беше добър и последователен нифронец, а вие в крайна сметка сте вещица.