Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Но поне бях горд собственик на привидно успешна фирма за месо и морски продукти. Всичките ми приятели бяха страшно впечатлени и ме смятаха за първокласен предприемач. — Свих невинно рамене. — Та тогава се запознах с Кени Грийн, Когато постъпи на работа при мен в месарския бизнес.
— Така ли? — попита Агента маниак. — Това не го знаех.
Кимнах бавно, докато се чудех защо покрай мен и Дани не бях подвели под отговорност и Кени Грийн. Той беше третият ни съдружник в „Стратън“, макар да се беше оттеглил от фирмата след извънсъдебното приключване на делото със СЕК преди четири години. Все пак до този момент и той като Дани бе имал 20 на сто участие (останалите 60 на сто държах аз). Натрупал бе десетки милиони и бе нарушил не по-малко закони от нас двамата. Изглеждаше ми изключително нелогично (а и малко нечестно), че се е отървал от гнева на Агента маниак. Да не би пък от самото начало да е сътрудничил?!
Предпочетох да запазя горните мисли за себе си и само рекох:
— Препоръча ми го един приятел от колежа, Джеф Хонигмън. Бил му първи братовчед. И Джеф е там — посочих с глава списъка на злодеите, крадците и негодяите, — макар повечето свои мръсни дела да сътвори, след като напусна „Стратън“ и отиде на работа при Виктор Уонг от „Дюк Сикюритийз“. — И пак кимнах към списъка. — И Виктор е вътре, някъде в самото начало, точно преди името на Кени. — И се запитах имат ли си изобщо представа що за покварен маниак бе този Виктор Уонг. — Щото и Виктор по едно време постъпи при мен в бизнеса с месо и морски продукти, макар и само за един час. Прекалено горд и ленив бе, че да тръгне с пикап от врата на врата; просто се яви на едно от събранията ми с агентите по продажбите. Аз, разбира се, идеално си спомням първия път, в който видях Виктор. — И се засмях тихичко при спомена.
— Че то такова нещо забравя ли се? — обади се Мормона.
— Правилно. Изобщо не можеш го забрави — кимнах му в знак на съгласие. Пък и надали има другаде по Земята такъв огромен китаец. С гръден кош колкото Великата китайска стена, цепки вместо очи, кост над веждите като ръба на някаква канара и тиква, по-едра от главата на гигантска панда. — Спрях да си поема дъх. — Не знам дали всички тук са виждали Виктор, но той си е живо копие на Оджоб от филма „Голдфингър“ за Джеймс Бонд. Помните ли го Оджоб? Оня, дето убиваше, като хвърляше по жертвите си бомбето си със стоманен ръб по периферията…
— Какво искаш да кажеш? — попита Копелето, докато клатеше глава.
— Нищо особено — отвърнах. — Освен това дето Кени и Виктор бяха приятели от детинство и продаваха заедно дрога в гимназията — при това, бих добавил, подпомагани и двамата от майката на Кени, Гладис. Но отказвам да ви давам каквато и да било информация за Гладис, щото ще ми пръсне задника от бой. — Пуснах мрачна усмивка. — Защото, доколкото ми е известно, последният път, когато някой си позволил да се задява с Гладис, бил в една зала за боулинг. И доколкото знам, отбелязала страйк29 с човека. Което не би ви изненадало, ако поне веднъж сте я виждали тая Гладис. — За по-убедително кимнах три пъти подред. — Няма и грам тлъстина по себе си, а с корема си би могла да спре сачма от мускет, стига да е изстреляна на повече от двайсет крачки разстояние. Такива образи са ви известни, нали? — И вдигнах вежди.
Нищо, освен мълчаливи, безизразни лица. Продължих смело:
— Та мястото на Гладис също е в оня списък, макар че, доколкото схващам, точно тя не ви интересува. Прав ли съм? — И се „заключих“ с пръсти.
— Прав си — рече безизразно Копелето. — Дай да се върнем на бизнеса с месото.
Кимнах с облекчение:
— Добре, щом искате. Но все пак длъжен съм да ви кажа, че именно този триъгълник — Кени-Гладис-Виктор — ни връща към поставения вече въпрос за произхода на първата вълна стратънци. Кени и Виктор са израснали заедно в Джерико. Кени бил дилър на марихуана, Виктор — на кокаин, а финансирането им идвало от Гладис. — Направих пауза, после добавих: — Тя обаче го е правела от съвсем чисти подбуди — да задържи над водата семейството си, след като бащата на Кени починал от рак. Изключително тъжна история. — Свих рамене с надеждата, че думите ми ще стигнат по някакъв начин до Гладис и ако някой ден пътищата ни се засечаха, нямаше да се нахвърли да ме бие. — Както и да е. Горе-долу половината от първата вълна стратънци бяха от Джерико и Съйосет — два града побратими — и почти до един бяха клиенти на Кени и Виктор. Именно това бе в основата на бързия растеж на „Стратън“: всичките клиенти на Кени и Виктор се редяха на опашка пред вратата ми, преди дори да си бяхме завоювали реномето на място за забогатяване. А след това се преместваха в Бейсайд да се присъединят към култа.
29
В боулинга — събаряне на всичките десет кегли с едно хвърляне на топката. — Б.пр.