Залавянето на Вълка от Уолстрийт

После, с известна нотка на палавост, рекох:

— В мига, в който осъзнах, че доставчиците ни са толкова глупави, че да ни доставят стока на кредит, много бързо намерих цаката на положението. Проста работа: разразяваш се като горски пожар. Вземаш колкото се може повече кредит и определяш падежите за плащане колкото се може по-далеч в бъдещето. След това купуваш колкото се може повече пикапи, при това без първоначална вноска — а това е възможно, стига да се съгласиш да плащаш 24 на сто лихва. При това месечните вноски ми бяха най-малката грижа. Колкото повече пикапи имах, толкова повече стока щях да продам и толкова по-голям щеше да е паричният ми поток.

С други думи казано, доставчиците щяха да ме изчакват по трийсет дена, докато им платя, а клиентите щяха да ми плащат в дена на покупката, така че при едно постоянно нарастване на продажбите паричният ми поток също щеше да расте. Дори един цент печалба да не изкарвах от дадена продажба, пак щях да имам налични пари благодарение на трийсетте дни отсрочка.

— Елементарно бизнес правило — намеси се Копелето.

„Да бе, нали?“ рекох си с цинизъм. Явно Копелето и хабер си нямаше от черната магия, наречена „жонглиране на паричния поток“. (От прекалена честност!) Може и да схващаше елементарната аритметика, но и не предполагаше какви дяволски стратегии съществуват, особено в ендшпила, когато те награчат кредиторите, а по книгата ти за приходи и разходи червеното мастило се лее по-обилно, отколкото от застрелян хемофилик. И месец нямаше да ми стигне да светна Копелето за всичките гяволии.

Ние двамата с Елиът обаче за нула време станахме майстори джедаи в това изкуство, след което със същата скорост преминахме и на тъмната страна и установихме всички възможни начини за жонглиране с парите в брой. Моят любим метод бе реверсивното финансово изнудване, при което натикваш в ъгъла доставчика с обяснението, че ако изобщо иска да си види парите, ще трябва да приеме някакво дребно плащане по стара фактура, като същевременно ти отпусне още кредит. Тая хватка нямаше грешка. Често опирахме и до изпитания номер с чека с един подпис: даваш на доставчика чек, на който липсва или моят подпис, или този на Елиът, при което банката го връща заради неправилно попълване, а не поради липса на средства по сметката. Ние, естествено, най-старателно предупреждавахме управителя на банката за такъв чек, понеже, ако погрешка го одобреше за плащане, щеше да отскочи като кенгуру.

И други номера имаше, но те не влизаха в работата на Копелето. Затова се ограничих с думите:

— Прав си, Джоел. Елементарно бизнес правило. Та докато се усетя, по пътищата вървяха двадесет и шест мои пикапа, имах си най-законен склад и купища пари в банката. Салдото ми, естествено, бе катастрофално, макар че предпочитах да не му обръщам много-много внимание. Вместо това се отдавах с цялата си душа и сърце на събранията, които провеждах с двайсет и шестимата глупаци, повечето от които бяха пристрастени към кра̀ка и смака или бяха освидетелствани алкохолици.