Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
Ама че късмет! Не се налагаше да слизам пак и да съчинявам истории пред хората на рецепцията.
Вътре налетях право на количката с почистващи препарати. Иззад нея учудено ме погледна една дребна, пълна жена. Тя беше нарамила прахосмукачка, а под мишницата й се подаваше метличка за прах.
— Не пускайте прахосмукачката! — извиках аз, останала почти без дъх. — Това е моята стая!
— Тази стая вече е освободена — каза камериерката. — Тъкмо я почистих за следващите гости.
— Значи… вече? Та нас ни няма едва от един час! — изкрещях й аз. — Просто не е за вярване!
— Нещо забравили ли сте? — попита камериерката.
— Да, разбира се!
— Какво?
— Забравих си…
Тъпа крава! Трябва да е забелязала, че е изсмукала трийсет и три хапчета! Фюу-фюу-фюу… Но какво можех да направя? Да й изтръгна прахосмукачката и да разпоря торбичката с боклука?
Камериерката ме погледна, клатейки глава, и мина покрай мен с количката и прахосмукачката.
Останах да стоя в стаята с отпуснати ръце.
Бях загубила. Моят билет за отвъдното беше засмукан от една прахосмукачка.
А пощальоните пътуваха из цяла Германия.
„Скъпа Тине, скъпи Франк,
Ще бъда кратка и пределно ясна: моето завещание по никакъв начин не подлежи на оспорване. Желанието ми е Хизола да получи перлената огърлица, лаптопа и iPod-а, и то без дискусии и без да се внушава на детето чувство за вина. Ако искате, купете с ваши пари и на Арсениус и Хабакук по една перлена огърлица, лаптоп и iPod, но помислете върху това, защо отдавате предпочитанията си на момчетата за сметка на момичето и докъде може да доведе перманентното различно отношение към децата в семейството (наистина!).
И още нещо: може и да има крави с хранителни навици, подобни на нашите, само че при хората не е прието да се яде отново вече веднъж дъвканото. И ако се чудите защо у вас никой никога не си взема от салатата, можете да си спомните изказването, което Тине направи миналото лято. Цитирам: «Да, тази купа наистина си струва парите. Използваме я за какво ли не — за съд за салата, съд за пудинг, съд за миене на крака и за повръщане, когато ни споходи стомашно-чревно разстройство.» Е, още въпроси?
Мога да напиша още по темата за «възпитанието и добрите маниери», но ми предстои писане на още пет прощални писма, резервация в хотел и размразяване на хладилника.
Сърдечни поздрави