Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
Аз само завъртях очи.
В залата за закуска, която представляваше огромна светла зимна градина, настроението ми неусетно се повиши. Бюфетът беше истинска наслада за очите. Планини от екзотични плодове, хлебчета и питки, сирене, шунка, хрупкаво препечен бекон, бъркани яйца със скариди и изящни тънки наденички ни се усмихваха, имаше кафе и чай във всички разновидности, прясно изцедени сокове и кремообразна сметана. Из въздуха се носеше чуден аромат.
— Така си представям рая — казах аз.
— Какво ти се яде? — попита Оле.
— Просто всичко — отвърнах.
Трябваше четири пъти да отида до бюфета, докато си взема от всичко, за което копнееше сърцето ми: една чиния с ананас, манго, ягоди и папая, чаша сок от моркови и портокал, едно капучино, едно хлебче с маково семе, една филийка пълнозърнест хляб, масло, бъркани яйца със скариди, парче сирене Морбир Роял, парченце вонящ кашкавал Винцер и една от изящните тънки наденички.
Оле изгледа със задоволство избора ми.
— Поне успях да те накарам да огладнееш — каза той. — Но да не би това да е някакво компенсаторно задоволяване?
— Истината е, че от вчера сутринта не съм яла нищо — казах аз.
— Само за малко ще те оставя — каза Оле и ми намигна. — Ти хапвай и да ти е вкусно.
Това и направих. Облегнах се назад в удобното плетено кресло и засърбах капучиното си. В закусвалнята имаше още около двайсет, трийсет гости, но големият пик от посетители или предстоеше, или беше отминал. Нямаше и следа от Мия и любовника й. Е, може би имаха друго, по-приятно занимание. Но какво можеше да е по-приятно от това, да се наслаждаваш на такава закуска? Определено яденето ще ми липсва, когато умра.
Оле доста се забави. Вече бях изпразнила чинията с плодовете, бях омела и тоста с бъркани яйца и скариди, както и половината от хлебчето с маково семе, когато най-накрая той се върна.
— Къде беше толкова дълго? — попитах аз и боцнах изящната тънка наденичка. — През това време да съм отишла три пъти до Новосибирск.
— Освободих стаята — каза весело Оле. — Багажът ти е на рецепцията, стаята е платена.
— Моля? — от ужас изпуснах изящната тънка наденичка от вилицата си.
— Нека не се разправяме. Все пак най-малкото, което можех да направя, е да платя стаята — каза Оле. — Няма нищо общо със случилото се между нас тази нощ. Просто имам потребност поне да поема разноските. За приятелката, която беше до мен, когато… имах нужда.
Сълзи ли видях в очите му?
— Добре, от мен да мине — казах аз припряно. — Но моите неща? Всичко ли опакова?
— То не беше много — каза Оле. — Просто напъхах всички неща в сака ти, както и тези, от банята.
— А не ти ли… Погледна ли под леглото и в чекмеджетата?
— Не, трябваше ли? О, ако нещо си забравила, няма проблем, после ще отидем да го вземем. Да не е някое бижу?
— О, не — казах аз. — Само една… книга.
— Видях там само Библията — каза Оле. — Помислих, че е на хотела.
— О, не, моята е — казах аз.
Оле ме погледна топло.
— Не спираш да ме учудваш, Гери. Ще отидем после да вземем Библията. В хотел като този нищо не се губи. Как е кафето?
— Божествено — казах аз, боцнах отново наденичката и я напъхах в устата си. — Мисля да си взема още едно. И… Оле? Ще си взема Библията сама.
— По дяволите! — каза Оле. — Мия! Съвсем я бях забравил.
— Кой би повярвал — казах аз.
— Не, сериозно! Тя е тук! Тя и господин любовника. Горкият, на дневна светлина прилича на същинска антика. Направо съсипан. Сякаш цяла нощ не е мигнал.
— Може би наистина не е — казах аз.
— Как изглеждам аз? — попита Оле.
— Учудващо добре — отговорих. — Всъщност откъде имаш този страхотен загорял тен?
— Седнаха на една маса най-отзад. Косо зад теб. На осем часа! Само не гледай нататък. Прави се, че не ги виждаш.
— Аз наистина не ги виждам — казах. — Нямам очи на гърба си.
— Какво ще правя, ако тя ни види? — попита Оле разтревожено.
— Нали това беше планът ти — казах аз.
— Какъв план? — попита Оле още по-разтревожено.
— Ами, планът, който тотално прецака моя план — казах аз.
Оле не ме чу. Той гледаше над лявото ми рамо към Мия. Въздъхнах.
— Престани да я зяпаш — казах аз. — По-добре седни тук, на стола до мен. Така тя ще те вижда, но ти няма да я виждаш и тя няма да види, че ти си я видял.