Под напрежение

— Уау! — възхити се Майрън.

— Вече ми предложиха десет хиляди долара за него. Не че не ми трябват пари, но… — И млъкна. — Проверих ви в „Гугъл“. Но не бях чувала за вас, понеже не се интересувам от баскетбол.

— А и то беше много отдавна.

— Но разбирам, че сега сте мениджър на Лекс Райдър.

— Само негов представител. Което е малко по-различно. Но е факт, че работя с него.

Тя обмисли чутото.

— Елате с мен. — Отведе го до стълбите към мазето. — Съпругът ми Хорас беше всъщност истинският техен фен.

Малкото обзаведено мазе беше толкова ниско, че Майрън трябваше да стои приведен. Като се изключеха сивият футон и старият телевизор върху черната масичка от фибростъкло, всичко останало бе нещо като храм на „Хорс Пауър“. Сгъваемата маса, от онези, които се прилепват към масата в столовата, когато се съберат повече гости, бе отрупана с всякакви вещи, свързани с „Хорс Пауър“: снимки, обложки на албуми, нотни листа, реклами за концерти, перца за китара, палки за барабани, ризи, кукли. Майрън разпозна една от черните ризи с копчета тик-так.

— Гейбриъл беше с нея на един концерт в Хюстън — рече тя.

Имаше и два сгъваеми стола. Плюс няколко снимки от таблоиди на тема „Папараци засичат Уайър“.

— Съжалявам, че всичко е в такъв безпорядък. Но на Хорас сърцето му се разби след онази трагедия с Алиста Сноу. Той беше инженер, способен математик и любител на загадките и с особено удоволствие изучаваше папарашките снимки на Гейбриъл. Тези тук всичките са фалшиви. — Тя посочи материалите от жълтата преса.

— В какъв смисъл?

— Хорас неминуемо намираше начин да докаже, че човекът на снимката не е Гейбриъл. Ето тази например. Гейбриъл Уайър имаше белег отгоре на дясната си длан. А Хорас се сдоби с оригиналния негатив и го увеличи. Никакъв белег. Към тази тук пък приложи някакво математическо уравнение — не ме питайте кое и как — и изчисли, че човекът носи обувки четирийсет и трети номер, а Гейбриъл Уайър носеше четирийсет и шести.

Майрън кимна, но нищо не каза.

— Сигурно подобно вманиачаване ви се струва странно.

— Не съвсем.

— Някои мъже следят отборни спортове, ходят по конни надбягвания или колекционират марки. Хорас обожаваше „Хорс Пауър“.

— А вие?

— Може да се каже, че и аз им бях фен — засмя се Ивлин. — Но не до такава степен като Хорас. И все пак всичко правехме заедно. Отсядахме на палатка преди концерта им. Слушахме песните им в полумрак и се мъчехме да проумеем истинския смисъл на думите им. Може да ви се струва незначително, но какво ли не бих дала само за още една такава нощ.

По лицето й пропълзя сянка. Майрън се запита дали да задълбае в тази насока и реши, че вероятно ще е най-добре.

— Какво стана с Хорас? — попита.