Под напрежение

Майрън умишлено придаде грубост на гласа си:

— Погледни я, Джоуел!

Фишман бавно свали ръце. Лицето му бе омазано със сълзи, а вероятно и със сополи. Печеният манхатънски дилър Кръш обърса с ръкав лицето си. Майрън се опита да го изчака, но оня само се блещеше на снимката.

— Ти се срещна с тази жена само преди няколко вечери в „Три Даунинг“ — каза Майрън. — И само да си посмял да ми разправяш, че не знаеш за какво става дума — ще си сваля обувката и с нея ще те напердаша. Разбра ли ме?

Фишман кимна.

— Помниш я, нали така?

— Погрешна представа имаш — затвори очи Фишман.

— Това никак не ме вълнува. Знаеш ли как се казва?

— Не знам дали следва да ти отговоря.

— Обувката ми, Джоуел. Като те замлатя с нея, веднага ще си кажеш.

Фишман отново обърса лице и завъртя глава.

— Не ти е в стила.

— Това пък какво означава?

— Нищо. Просто усещам, че повече няма да ме биеш.

Навремето нямаше да усетиш колко бързо щях да те набия, помисли си Майрън. Но в случая Фишман беше прав. Наистина нямаше намерение да го бие повече.

А като забеляза, че Майрън се колебае, Фишман го попита:

— Имаш ли понятие какво е да си наркоман?

Олеле, тоя пък накъде заби сега?

— Да, Джоуел, имам.

— От личен опит ли?

— Не. Да не искаш да кажеш, че си наркоман, Джоуел?

— Не. По-точно, употребявам от време на време. Но не там е работата. — И неочаквано килна глава, като учител, любопитен да чуе отговора на въпроса си. — Знаеш ли кога един наркоман най-сетне ще потърси помощ?

— Когато стане неизбежно.

А онзи се захили, сякаш получи правилния отговор. От Майрън Болитар — отличника на класа.

— Точно така. Когато ножът опре до кокала. Точно така стана и сега. Вече го съзнавам. Давам си сметка, че имам проблем и че ми се налага да прибягна до помощ.

Майрън се спря в последния миг да не каже нещо остроумно. Започне ли да говори човекът, от когото търсиш някакви сведения, най-добре е да го оставиш да приказва.

— Конструктивно намерение — рече, едва сдържайки отвращението си.

— Имам две деца. И прекрасна съпруга. Чакай да ти ги покажа.

И посегна към джоба си. Което накара Майрън рязко да се приближи. Фишман кимна, забави движенията си и извади връзка ключове. И подаде на Майрън един от ония ключодържатели със снимка. Семейна фотография, направена, ако се съдеше по фона, в увеселителния парк „Сикс Флагс“. От едната страна на семейството стоеше зайчето Бъгс, а от другата — Чурулик-пиленце. От красотата на госпожа Фишман наистина можеше да ти спре дъхът. Джоуел беше застанал на едно коляно, от дясната му страна стоеше момиченце на пет-шест годинки с руси коси, с една от ония широки усмивки, които са толкова заразни, че Майрън усети как и ъгълчетата на собствените му устни се извиват нагоре. От другата страна на Джоуел стоеше момченце, с около две години по-малко от момиченцето. Момченцето се срамуваше и почти бе скрило лице в рамото на татко си.