Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
— Разкошни деца. — Майрън му върна ключодържателя.
— Благодаря.
А Майрън се сети за нещо чуто отдавна от баща му: човек има невероятната способност сам да си обърка напълно живота. На глас обаче каза:
— Ти си едно тъпо говедо, Джоуел.
— Болен съм — поправи го онзи. — И точно там е разликата. Че искам да се поправя.
— Докажи ми го.
— Как?
— Дай ми знак, че искаш да се промениш, като ми разкажеш за жената, с която се срещна преди три нощи.
— Каква гаранция имам, че няма да й сториш нещо лошо?
— Същата, която ти подсказва, че няма да си сваля обувката и да те набия с нея.
Джоуел Фишман погледна ключодържателя си и пак се разплака.
— Джоуел?
— Честна дума — искам да оставя всичко това зад гърба си.
— Разбирам те.
— И ще го направя, кълна се в Бога. Ще потърся помощ. И ще стана най-добрият баща и съпруг на света. Само да ми се даде възможност. Нали ми вярваш?
На Майрън започваше да му се повдига.
— Вярвам ти.
— Защото… Не ме разбирай погрешно. Обичам живота. Обожавам семейството и децата си. Но в продължение на осемнайсет години ми се налага да се вдигам всяка сутрин и да идвам в това училище да преподавам френски на прогимназистите. Което те ненавиждат. И не внимават в час. В началото си представях нещата коренно различни: ще ги уча на този прекрасен език, който обожавам. А се оказа съвсем друго. На тях им е все тая, стига да вържат прилична оценка и да преминат в по-горен клас. Нищо повече. Година след година. Една и съща рутина. С Ейми едва свързваме двата края. Все едно и също — ден след ден, година след година. Пълна тъпотия. И какво ще ни донесе утрешният ден? Пак същото, пак тази тъпотия, докато умра.
Млъкна и се извърна настрани.
— Джоуел?
— Обещай ми — приплака Джоуел. — Обещай ми, че ако ти помогна, няма да ме изпортиш. — „Да ме изпортиш“. Като учениче, хванато да преписва на контролното. — Дай ми шанс, умолявам те. Заради децата ми.
— Ако ми кажеш всичко, което знаеш за тази жена, няма да те изпортя — рече Майрън.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се.
— Запознахме се преди три вечери в клуба. Тя търсеше доза. Аз й я уредих.
— Под „уредих“ имаш предвид, че ти лично я снабди с дрогата.
— Да.
— Друго?
— Друго нищо.
— Каза ли ти името си?
— Не.
— Телефонен номер да ти е дала? В случай, че пак й потрябваш?
— Не. Не ми даде. Това е всичко. Съжалявам.
Майрън обаче отказваше да му повярва.
— Колко ти плати?
— Моля?
— За дрогата, Джоуел. Колко пари ти даде?
Някаква сянка прекоси лицето му. Майрън я долови. Сега ще го излъже.
— Осемстотин долара — рече Фишман.
— Кеш?
— Да.
— Искаш да кажеш, че тя носеше осемстотин долара у себе си?
— С „Виза“ и „Мастеркард“ не работим — изсмя се фалшиво Джоуел. — Носеше ги, естествено.
— И къде ти предаде парите?
— Още в клуба.
— Когато й връчи дрогата ли?
Онзи присви леко очи.
— Разбира се.
— Джоуел?
— Какво?
— Нали помниш снимките, които ти показах?
— Е, и?
— Снети са от видеозапис, направен с охранителна камера — обясни Майрън. — Усещаш ли накъде бия?
Фишман пребледня.
— Най-грубо казано — добави Майрън, — на него се вижда размяна на флуиди, а не кеш.
И Джоуел Фишман пак ревна. Допря длани като за молитва, стиснал ключодържателя, все едно е молитвена броеница.
— Ако ще ме лъжеш, не виждам защо аз трябва да се придържам към обещанието си.
— Ти не ме разбираш.
Пак до „разбирането“ опряха.
— Срам ме е от онова, което направих. Отвратително е. Затова исках да ти го спестя. Понеже то нищо не променя. Не я познавам. И не знам как можеш да се свържеш с нея.