Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Стъпалото, на което стояха боклукчиите на зоопарка, докато правеха обиколките си, заемаше задната половина на камиона.
Си Джей видя метална стълба отзад. Ако успееше да се добере до нея, можеше да се качи на покрива и да стигне по него до кабината.
Докато камионът летеше през тунела, като поднасяше диво наляво-надясно, тя запристъпва към целта си.
Флуоресцентните лампи на тунела профучаваха покрай нея.
Си Джей стигна до стълбата, хвана се за първата скоба и бързо се изкачи.
Подаде глава над покрива – и се озова пред гадната усмивка на дракона, който беше съборен от камиона преди малко!
Беше кацнал върху камиона и бе опрял брадичка в покрива, така че огромната му глава беше точно на едно ниво е лицето на Си Джей.
Беше я очаквал. И отново я гледаше с онази своя самодоволна усмивка.
Драконът скочи напред и щракна с челюсти, но Си Джей бе по-бърза – плъзна се надолу точно когато челюстите се сключиха над нея, улавяйки само въздух.
Си Джей се стовари на стъпалото и изпъшка.
Не можеше да остане тук. Драконът на покрива щеше всеки момент да я нападне.
Обърна се напред и в същия миг друг дракон се стовари отстрани на камиона, а ноктите му пронизаха металната стена като отварачки на консерва, препречвайки пътя ѝ.
Стопеното лице.
„Това е безумно” – помисли си тя. Сега върху носещия се камион имаше цели три дракона.
А тя нямаше къде да се скрие.
Освен...
– Хамиш! – извика тя в микрофона. – Отвори контейнера!
– Какво?
– Отвори го, или е свършено с мен!
– Дадено!
Си Джей се придвижи по стъпалото точно когато усмихващият се дракон се наведе над стълбата. Намиращата се само на две стъпки пред него Си Джей се прехвърли на задната стена и се хвърли в контейнера.
Вонеше адски гадно. Пред нея беше хидравличната стоманена плоча, която смачкваше боклука. В момента тя беше затворена, и препречваше пътя към вътрешността на контейнера.
Усмивката надникна иззад ъгъла и се ухили злобно.
–Хамиш...!
Хамиш се беше облегнал колкото се може по-назад. Нокътят на дракона замахваше само на два сантиметра от носа му в опити да го докопа.
Той огледа таблото за копчето, което управляваше пресата.
Намери го – червено, – наведе се под нокътя и бързо го натисна.
С механично тракане пресата започна да се отваря.
Си Джей се метна към тесния процеп точно когато Усмивката скочи на задното стъпало. Промъкна се през малкия отвор и се озова във вонящия боклук. Процепът беше достатъчно голям за нея, но не и за дракона. Засега бе в безопасност.
– Добре, Хамиш! Сега затвори!
Атакуващият кабината дракон заби глава през стъклото и изрева към Хамиш.
Шан се сви. Грег Джонсън трескаво се мъчеше да вдигне автомата от пода. И тъй като зъбите на дракона бяха точно пред него, Хамиш не можеше да стигне до червеното копче.
За ужас на Си Джей стоманената плоча на пресата продължаваше да се отваря.
Си Джей се намираше в тъмния метален търбух на контейнера, притисната в пресования боклук, безсилна да спре вратата, която продължаваше да се отваря.
Тъмният силует на дракона от вън ставаше все по-голям.
Ако Хамиш затвореше контейнера сега, драконът нямаше да успее да стигне до нея, но след няколко секунди отворът щеше да е достатъчно голям и Си Джей щеше да си има компания.
– Хамиш! Затвори контейнера веднага!
Хамиш се извъртя в седалката, като избягна на косъм щракащите челюсти на дракона.
А той успя да напъха муцуната си през дупката в прозореца и...
Бам!
Кръвта експлодира от тила на дракона и той рязко се дръпна назад.
Хамиш се обърна и видя Грег Джонсън с автомата в ръка. Беше стрелял от упор и лявото око на дракона.
Драконът залитна и падна от носещия се камион.
Камионът подскочи, докато го Прегазваше.
– Хамиш...! – извика Си Джей.
– О, не! Си Джей... – изпъшка Хамиш и отново натисна червеното копче.
Само че беше твърде късно.
Точно в мига., когато Хамиш натисна копчето, капакът се беше вдигнал докрай и Си Джей, притисната в стената боклук, се озова лице в лице с дракона, който бе кръстила Усмивката. Беше я пипнал.
Стиснала зъби, Си Джей извади пистолета си, насочи го и...
Щрак.
– Не!
Щрак.
Патроните ѝ бяха свършили.
Усмивката се ухили.
И тогава капакът започна да се затваря.
Усмивката забеляза, така. че просто влезе в контейнера и се озова само на няколко стъпки от Си Джей.
Си Джей не можеше да повярва. Без патрони, без изход, заклещена заедно с дракон.