Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
– Бягай... Бяла глава... Бягай...
Си Джей нямаше представа какво означава това. Честотата бе доста натоварена. Явно драконите из цялата зоологическа градина бяха полудели.
Флуоресцентните светлини на тунела прелитаха от двете ѝ страни.
Си Джей включи микрофона.
– Шан! Хамиш! Някой! Чувате ли ме?
Отговор не последва.
Тя хвърли поглед към огледалото и с облекчение видя, че тунелът зад нея е пуст.
Огледа кабината за оръжия или нещо, което би могла да използва. На седалката до нея бе якето на Им на жълти и черни ивици, с бронирания гръб и яка.
„Това може да ми е от полза”, помисли си Си Джей и го облече, без да престава да кара.
Пикапът с клетката се носеше през тунела.
Отзад все още не се виждаха дракони.
Си Джей стигна до отвора на тунела, излетя на ярката слънчева светлина и незабавно наби спирачки.
Изскочи от кабината и изтича до клетката, като погледна назад към тунела...
... точно когато, подобно на някакви прилепи от ада, четирите червеногърди дракона се появиха от станцията за боклук, като летяха ниско и бързо.
Си Джей не им обърна внимание.
Под любопитния поглед на Лъки от другата страна на решетките тя успя да се справи с резето на клетката.
Отвори вратата.
– Хайде! Вън! Изчезвай! – извика Си Джей на жълтия дракон. – Разбра ли ме? Вън!
Драконът я зяпаше едва ли не изумено.
После погледна носещите се към тях дракони и се измъкна от клетката.
Жълтодрехата, все още със седлото на гърба, изпълзя на покрива на клетката, хвърли последен поглед към Си Джей и отлетя.
Си Джей веднага се хвърли обратно в кабината и отново натисна педала до дупка. Пикапът се понесе по околовръстния път, а черните принцове излетяха от тунела секунда по-късно.
Моментално погледнаха нагоре – и видяха Лъки да се отдалечава към Драконовата планина, далеч от тях.
Но Си Джей беше близо.
И драконите полетяха след нея.
25.
Си Джей караше бързо, По-бързо, отколкото бе карала през живота си.
Пикапът с клетката се носеше по околовръстния път и настигаше по-тежкия камион на Хамиш.
Пред боклукчийския камион Си Джей виждаше една от малките коли на зоологическата градина, с които бяха избягали офис служителите.
Странно. Можеше да се закълне, че бе видяла шест или седем автомобила да излизат от...
Тряс!
Бял хечбек се стовари на пътя точно пред пикапа ѝ!
Си Джей зави инстинктивно и се размина на косъм с удара. Колата беше паднала от небето и отдясно и продължи да се премята наляво, докато не се заби в скалата от другата страна на пътя.
Си Джей погледна нагоре и видя два червеногърди дракона, които се отдалечаваха, след като бяха пуснали колата по нея!
Втора двойка принцове приближаваше към нея, понесла друг хечбек в ноктите си. Спуснаха се ниско и пуснаха малката кола.
Автомобилът прелетя като бяло петно пред предния капак на пикапа, пропускайки го на милиметри, след което се заби в отвесната скала и експлодира.
Пикапът се разтресе от взрива, но Си Джей успя да го овладее и продължи по околовръстния път.
„Мътните да ме вземат – помисли си. – Дракони да ме замерват с коли!”
Последва внезапен тласък и пикапът за момент се вдигна от земята. Си Джей се обърна и видя, че един от четиримата принцове от станцията за отпадъци е кацнал на покрива на клетката.
Си Джей видя главата му и ахна.
Черно-червеното му лице беше ужасно стопено и покрито с мехури, виждаха се мускулите и сухожилията на челюстите. Някои от шиповете на гребена му също се бяха стопили и сега стърчаха огънати. Това беше принцът, който бе най-близо до тубата, когато Си Джей я простреля – същият, чиято глава бе погълната от лумналия огън.
Създанието изрева яростно към Си Джей, след което стъпка по стъпка тръгна по покрива на празната клетка към нея.
Докато то ревеше, Си Джей бе готова да се закълне, че чува електронния глас от слушалката да казва с ужасяваща злоба: „...Страхувай се... от мен...”
Пропъди тази мисъл. Явно полудяваше. Отпред камионът на Хамиш рязко зави около нещо, което се оказа преобърнат хечбек. В следващия миг тя едва не връхлетя върху него.
Наби спирачки, при което пикапът поднесе покрай преобърнатия автомобил, а каросерията клетка – със Стопеното лице отгоре ѝ – се вряза в хечбека с трясък и сблъсъкът я откъсна я от пикапа. Стопеното лице полетя напред и се запремята по пътя,
Си Джей отново натисна газта до дупка, изправи пикапа и вече освободена от тежестта на клетката, се понесе с още по-голяма скорост. След секунди се намираше плътно зад боклукчийския камион на Хамиш.