Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Аз върша Божиите дела тук, на земята, затова не се будалкай с мен.
— Моля те… Моля те, не стреляй. Ще го направя. Заради теб. Ще направя оръжието.
— Как?
— Трябва да се върнем във Ванишинг Лейк. Фанън се обърна към Рандъл Рейдър.
— Отиди при другите и им кажи, че слизаме от влака. Рандъл Рейдър изкатери стълбата в дъното на вагона, после стъпките му отекнаха над главите им. Фанън отново насочи вниманието си към Декстър.
— Добре дошъл, братко. Сега си последовател на Християнския хор. Може да имаш библейско име. Кръщавам те Софар. Знаеш ли кой е той? — Кинкейд се усмихна.
Декстър още трепереше. Беше се изпуснал от страх и сега седеше върху изпражненията си, които пълнеха бельото му.
— Не — измънка той. — Кой е Софар?
— Софар е един от приятелите на Иов. В книгата си Иов ни учи на важен урок. Господ позволил на Сатаната да причини зло на Софар и той загубил всичко. Господ го попитал защо е загубил общественото си положение и богатството си и накрая Софар признал, че човешката мъдрост е ограничена, и се преклонил пред Божията воля. И ти правиш същото в момента. Смирявайки се по този начин, Софар намерил вечен покой. Както ще сториш и ти, приятелю мой.
16. Политическият съветник
— Не мога да кажа как точно е започнал огънят — рече адмирал Зол. Дрезгавият му глас се разнесе над морето от репортери, събрали се в залата за пресконференции във Форт Детрик. — Вече ви обясних, че доктор Демил беше психически лабилен и въпреки гениалната му работа в областта на антитерористичните биологични оръжия изпадаше в дълбоки депресии и направи няколко опита за самоубийство. Трудно е да се разбере докъде може да доведе такава психоза. Но да предположим, че доктор Демил е решил да се опита да унищожи научната работа, върху която е работел. И по време на това е изпуснал някакъв експериментален вирус и е запалил огъня, опитвайки се да го изгори. Пожарът се превърна в ужасна трагедия и причини смъртта на много хора — както цивилни от селото, така и военни от базата тук. Всички вие имате копия на бележката, оставена преди самоубийството на доктор Демил. Не мога да кажа нищо повече, докато не бъдат разкрити още факти.
— Колко време ще бъде под карантина районът? — попита репортер от „Асошиейтид Прес“.
— Докато бъде напълно безопасно.
Къде е сега доктор Демил? — попита кореспондент на Си Ен Ен.
Предполагаме, че е загинал в пожара. Но това е само предположение. Моля, цитирайте ме точно. Ще бъдем сигурни едва когато прочетем доклада на съдебния лекар и направим идентификация по зъбите.
— Носят се слухове, че е изпуснат някакъв странен микроорганизъм — каза журналист от Ен Би Си.
— Да, знам. В момента не можем нито да потвърдим, нито да отречем това. Ако е бил изпуснат някакъв продукт от незаконните експерименти на доктор Демил, това може да е биологична болест. В момента не знаем нищо. Ще трябва внимателно да огледаме района. До двайсет и четири часа би трябвало да знаем отговора.
— Щом изследванията на Демил са незаконни, тогава какво е естеството на законната научна работа, която се извършва в затвора във Ванишинг Лейк? — попита представителка на Ройтерс.
— Това е секретна информация. Репортерите започнаха да шушукат и Зол добави:
„Секретна“ не е синоним на „незаконна“. В тази база не се извършват тайни експерименти. По-голямата част на антитерористичните изследвания загубва ефективността си, когато се разсекрети. Например, веднага щом разработим антитела за някое биологично оръжие и това се разчуе, противникът променя своето биологично оръжие, за да неутрализира антителата. Във Ванишинг Лейк се занимаваме с експериментална отбранителна дейност, чиято цел е да предпазва населението от пренасящи се по вода биологични оръжия. Езерото е резервоар, който би представлявал естествена мишена за пренасящи се по вода токсини. Ванишинг Лейк е вулканичен кратер, където е възможно да се извършват всякакви дълбоководни експерименти. Езерото ни дава възможност да изпробваме антитоксини в условия на изключително ниски температури и високо налягане. Повече не мога да кажа.
— Има ли опасност за населението тук? — извика друг репортер.
— Абсолютно никаква. Всички биологични видове, с които работим тук, са латентни, както се изисква от стандартите на здравеопазването на правителството. Ние изследваме само латентни микроорганизми, за да видим как ще реагират вирусите в големи, открити водни пространства.